Свърших!

"Свърших!!"
Това чух в ушите си, докато групата ми първо ниво шумеше и се чудеше за какъв дявол съществува минало просто време, когато има и сегашно просто.
Бях по средата на някакво патетично слово за времената и натурата на английската граматика, когато един задъхан женски глас ми го изкрещя в ухото. ...
"Свърших, чуваш ли ме?"
По-неуверено ме запита, когато омаломощен от температурата и късния час, от свръхумората и досадата просто седнах на стола и с немощен жест разпуснах курсистите да пушат...
Разпознах гласа, придърпах телефона към ухото си ,за да не изпусна следващото пъшкане. Оказа се, че една позната си била направила татуировка и вече е свършила работата си. Позаинтересувах се как е станала, изкоментирах, че аз все още не мога да свърша и ще звънна по-късно.
Затворих и изкоментирах...
"Свършила била, свършила..."
Счетоводителката Маргарита вдигна очи и с интерес запита...
"Ученичка някоя ли?"
Вечерта продължи с отрицателните и въпросителните форми, които оплетоха всичко в мистично сияние.