Защо всички в СССР мразят евреите? - виц

Случва се през 70те години в СССР. Ужасно студен ден, а от рано сутринта, пред универсалния магазин в Москва се е извила дълга опашка. Чакат за телевизори. Ясно е, дефицитна стока, опашката е километрична, някои хора са чакали цяла нощ.
На сутринта излиза управителят на магазина и просто обяснява:
- Другари, на евреи няма да се продават телевизори. Веднага да си тръгват, няма смисъл да чакат.
С дюдюкания тълпата изпраща няколкото евреи, които са се осмелили да се наредят.
Към 9 часа управителят пак излиза:
- Другари, освободихме се от евреите, но ако сред вас има безпартийни, моля ви, ще има само за членове на партията.
Тълпата сериозно оредява, а студът е жесток.
Около 10 часа:
- Другари, телевизорите са страхотни, обаче искаме да видим дали редовно плащате членския си внос. Който няма партийна книжка, попълнена надлежно от партийния секретар, да си ходи.
Опашката още оредява, студът е жесток. Към 16 часа пред магазина са останали най-проверените и доверени комунисти, активни, предавали стара хартия, научили поне по няколко песни, с блестящи досиета, участвали във всички бригади, ленински съботници, знаещи наизуст цели речи на Леонид Брежнев.

Стоят наредени и зъзнат, 30-40 човека. Студът е ужасен, вкочанени, подскачат, но чакат...ще има телевизори.
Пред магазина излиза управителят:
- Другари, само пред вас, най-проверените и активни комунисти, мога разкрия, че дойдоха само 2 телевизора, които обаче и двата не работят. Производствена грешка, върнахме ги за ремонт в завода. Няма други телевизори.
Тълпата е отчаяна, но няма стока, няма и смисъл, един ден на студа е бил напразен.
Един от чакащите със злоба изсъсква...
- "Ах, как мразя тия евреи!!!"

Случка със сандвичи и гироси по Борис Виан

Поръчвам си нещо за обяд. В случая, сандвич, известен като гирос /гръцки дюнер/. С периферното си зрение виждам, че нямат ток и съответно, не ми издават касова бележка. Нареждам се да си получа сандвича. Момичето ме гледа с интерес. Сигурно стоя напразно, ако няма ток. Звучи логично, но защо ми взеха парите?
- Няма ли сандвичи сега?
- Ох, ама мога да ви направя такъв с две филийки хляб и зеленчуци и сосове. 
- Добре де, ама аз защо платих за гирос, а вие ми давате нещо друго?
Да разреши ситуацията дойде управителката на обекта, която ми взе парите.
- Сега, вие последно какво искате, гирос или сандвич??
- Искам гирос, за което съм платил. Кой говори за сандвичи?
- Вие говорите за сандвичи??!!
- Добре де, аз питах  дали правите сандвичи, защото нямате ток?
Пред мен вече стоят всички служителки в заведението и се мъчат да проумеят случващото се. Като умел мениджър взимам в своите ръце ситуацията.
- Явно не се разбираме. Дали е дюнер, хамбургер, гирос, какво ли не, то винаги е сандвич.
Все едно им казах, че нося бомба и желая да се взривя.
Поде се едно общо мрънкане, че не е така, че нямам право, че бъркам.
- Така ли, я да ви питам, вие за десерт като ядете торта, крем, плодове, какво ли не, то винаги се казва ДЕСЕРТ, нали?
Изваденият от ръкава аргумент закова и трите жени. Чак от кухнята излезе готвачката, за да вземе страна, но и тя замълча под силата на убедителното ми изказване.
Момичето взе питката и започна да приготвя гироса, който се оказа сандвич.
- Днес ми е първи ден, да знаете. Имате право на един сос само, да ви кажа.
- Добре, млечен. И домати.
Тя се заколеба нещо.
- Но маруля не искате ли?
- Искам половин кило пържени картофи, ако ще е до искания.
Разделихме се дружелюбно, чак лелята от кухнята излезе, за да ми пожелае успешен ден и "пак да идвам да ям...сандвичи" /не беше много сигурна какво продават вече/.

Вървях си по улицата като победител,но май трябваше да се усещам като странник в странна страна. Какво значение имат всъщност, сандвичи, гироси, дюнери, франклойдрайт и курсът на долара. Нещата на територията не вървят добре. Налях си 50 грама уиски с компот от грозде. Потръгна, но не повторих. Анестезията не бива да се превръща в навик.

Източник на снимката: www.earlofsandwichusa.com

Труден въпрос за парче изпросена торта, кайма и колбас

Вървим с малката по улиците и влизаме в магазин, за да купим вода, че е жадна. Някъде около рафта с хладилниците към нас се приближава жена на около 60, с патерици. С голямо усилие /видимо/ балансира с торта, пакет кайма и едно голямо парче колбас. Учтиво ме моли да и помогна да стигнe до касата. Вървя пред нея, с учудване чувам неочаквано ведрия и глас:
- "Днес сме тука със спонсора, добре че е той, да имам какво да похапна и да си играя с детето после."
Хм, това май съм аз.Но не би трябвало да става дума за мен, а на касата няма никой друг. Подавам на касиерката нещата и тихичко и добавям:
- "Нямам идея за какво става въпрос, не познавам жената."
Тя ги отмества отстрани и ми казва:
- "Не се притеснявайте, аз я познавам!"
В това време бабата вече я няма в магазина, чула е сигурно думите ми и си е тръгнала.
Не се опитах да разгадая историята, защото вероятният отговор щеше да е това, "че бабата е бедна и вероятно не е добре с главата, а това със спонсора е вид просия."
Дали трябваше да извадя последните ми 20 лева и да и купя всичко? Или пък да я питам от какво има най-много нужда? Лошо ли беше, че не и платих поръчката? И ако и я бях платил, нямаше ли да я хвърли и да се заеме да поиска следващите неща от поредния случаен купувач? Определено не гладуваше, изглеждаше добре облечена.
Дори забравихме да купим и водата от магазина, така неочаквано си тръгнахме.
Има ли лесен отговор на този въпрос? Май няма.