Приказка за роботчето, което счупило зъбите на вълка

Имало едно време един куклен театър, в който живеели много кукли. Между тях имало и един вълк, който бил много гладен и страшен. Всяка вечер го затваряли в метална кутия, за да не хапе другите играчки.
Една вечер забравили да заключат вълка в кутията и той изскочил и започнал да хапе куклите. На заека пухчето, на прасето ухото, на принцесата ръката, на царя шапката. От всички отхапал по нещо. Обаче, под куклите имало малко метално роботче, като костенурка. Вълкът решил да го изяде, за десерт. То било направено от много здраво желязо и като го захапал, всичките му зъби изпадали.
На сутринта хората от театъра видели, че всички били нахапани, а на вълка му няма зъбите, а само роботчето било здраво. Пратили повредените кукли в София на доктор, а малкото роботче станало герой.

И понеже вече 50 пъти я разказвам на Уляна-Мария, реших да я споделя с вас.

Вечер у дома...предизборна ;)

Спокойно и ледено ;)

Колко неподозирано може да бъде дълбока любовта - една случка от ежедневието...

От време на време попадам на много интересни истории, които сигурно само аз виждам. Отивам днес да купя кисело мляко и нещо за обяд от кварталния магазин. Пред вратата стои дядо /около 65 години, изтупан, с красив букет с целофан/.
"Ех, има любов" си казвам аз, докато влизам в магазина. Той влиза зад мен. С ъгъла на очите си виждам, че отива при собственика с букета.
- Къде е Мара? - попита той...
Собственикът се споглежда с жена си. Има нещо, което са говорили преди това.
- Мара я няма. Вече няма да идва.

Пенсионерът е като ударен с чук.
- Ама как така няма да идва? В отпуска ли е?
Собственикът дава доста лежерно обяснение, което ми се струва, че е лъжа, при това - дърта:
- В болницата е вече, лекарите са и казали да не става.
Пенсионерът отговаря с разбиране:
- Ааааа....
Собственикът му приглася, в същата стилистична среда.
- Аааа, Ааааа!
Пенсионерът:
- Ами тогава, да дам цветята на жена ти...
И галантно поднася цветята на съпругата на магазинера, която тъкмо в момента ме обслужва.
Тя поруменява и приема цветята. Хвали пенсионера:
- Малко са галантните мъже като теб.
Излизам и той се суети в магазина, нещо уж гледа. Изглежда ми смачкан. Бит и смачкан. Подозирали ли сте някога, че любовта може да е толкова дълбока?