Басня за Пуяка и за желанието на всяка цена да стигнеш до върха

В един кален и мръсен селски двор живеел един пуяк. Той много обичал да се прави на важен и да кръстосва из двора, но най му се харесвало да се върти около едно високо дърво. И се върти ли, върти, опитва се да хвръкне и да стигне до клоните, но не успява. Няма сили. Но това не му пречи да опитва пак и пак.

Минало прасето и му казало:
- Братко, гледам как се мъчиш, нямаш сили да стигнеш и до най-долните клони. Но виж колко лайна има наоколо, те са пълни с полезни вещества, яж по много от тях и ще станеш силен и ще скочиш до самия връх на дървото.
Решил пуякът да го послуша и о, чудо...два дни ял редовно лайна и само подскочил и веднага стигнал до клоните на дървото. Амбицирал се, седмици наред ял, ял, заякнал, станал голям, разперил се, подскочил и на върха на дървото. Чудо невиждано!
Много му харесало, най-отгоре, разперил се, почнал да се фука. Все пак...за първи път на върха. И то благодарение на изядените лайна. И продължавал да вика от радост.
В същото време обаче от фермата излязъл селянинът, забърсал очите и какво да види, най-отгоре на дървото стои една голяма птица и се пери и му нарушава тишината. Взел пушката и веднага я застрелял. Пуякът паднал на земята в калта, а животните тихо го заобиколили.

Прасето печално заключило:
- Братко, братко, ти как не разбра, че ядейки лайна, бързо стигаш до върха, но и бързо падаш.

Хобитът - Битката на петте армии - с настроение за кино

Да си призная, имах лоши очаквания за тази трета серия на трилогията, заради отвратителната втора. Но следвайки старото правило, че като има битка, няма как да е лошо, взе и ми хареса филма.  С няколко критики към авторите:
- моля ви, без заигравки между джуджета и елфини, моля ви, разваляте всичко
- Гандалф и той се заигра с едната елфка и то пред мъжа и или поне за мъжа и го мисля, защото проспах  втора серия
- доста стегнат филм, като махнем 1 час, в който се биха с водача на орките. Ако се изреже този един час или се съкрати до 5 минути, филмът само ще спечели.
- специалните ефекти, моля, моля, намалете ги, досадиха!
- все се чудех, на кого ми напомнят джуджетата. Ми как на кого бе, на изпаднала глем група от 80те. И въпреки всички перипетии, оставаха елегантно небрежно брадясали, като току що фалирали.
Иначе, приятно е усещането, че поне краят ти е харесал. Да се надявам, че няма да подлепнат някоя от кратките истории на Толкин и да я разпънат до 9 часова трилогия отново. Тия в киното губят всякакъв такт и усещане за време.

Пустата му новогодишна програма по телевизията

Знаете ли, нещо интересно. Всяка година телевизионната програма става все по-слаба и по-слаба, което не мога да си обясня. Известно време вярвах, че аз остарявам и затова ми става все по-малко смешно. Но като се замисля, още преди много години, след всяка Нова Година, в Работническо дело имаше унищожителни критики в първия работен ден/брой на вестника, като азбучно правило. И тогава пускаха стари изрезки от новогодишни програми, като тогава бяха от 60-те и 70-те, които предизвикваха масов интерес, а с леко недоверие гледахме балерините и целия модерен шармантен блясък, бълван от Хачо Бояджиев /лека му пръст/.
Ваня вчера ми напомни, че отново цялата основна програма на телевизията се състои от стари скечове и изрезки от предни години, а новите неща са абсолютно негледаеми. Моите уважения към участниците в Комиците, но това е формат, в който дори и много добри актьори се губят и лъха на застояло и изкуствено. Аламинут е същата работа.
Вероятно се получава така, че шегите от 90те години, които тогава смятахме за плоски и неудачни, започват да ни стават смешни и забавни през 2014 година. И сигурно през 2035 с удивление ще гледаме програмата от 2014 и ще се смеем със сълзи, забавлявайки се.
Годините минават, а вероятно посланието на телевизионерите е - Мили хора, стойте навън, забавлявайте се, не ни давайте зор да бъдем особено креативни по празниците.
И сигурно са прави :) Наздраве!