И после на бегом да се върнеш в 14.00, за да отидете пак на лекар, а тя да реве, плаче и да се опитва да повърне. За пореден път.
След няколко часа сън нещата изглеждат по-добре. И за нея и за нас. Пие си лекарствата, пийва по малко водичка, в настроение е да тича и да измисля нови думи.
Майка и заспа в 8, тя вече също спи, а аз седя и ми се пие. Не да се напия, просто да почерпя, че този път ни се е разминало. Този път. Ние си знаем, че сме късметлии, но дали наистина всеки път ще е така. Дано тази вечер е спокойна, всички да се наспим.
Ще ми се да сънувам как с чаша вино слушам /примерно/ плоча на Майлс Дейвис и въртя по няколко пъти всяка страна и няма никъде и нищо за къде да бързам. И да идва от прозореца хладен въздух с аромат на липа и гора, какъвто усетих снощи пред блока. И нощта да не свършва, за да мога след виното и джаза да легна и да спя неограничено много.
Нагъл ли съм? Вероятно да, затова просто ви черпя виртуално, че може би ни се размина нещо лошо, че това прави денят хубав. Някой ден ще има и вино и Майлс Дейвис за всички, обещавам.
