Днес прекарах едни прекрасни 20-30 минути пред блока, с малката, която метеше асфалта с една метла от люляк. Прекрасен хладен въздух, миризма на прясно окосена трева и гора /на такова място живея/. Един съсед дойде и много време си говорихме нонсенс. Аз му казвам нонсенс, а той би казал, че сме си говорили важни неща - за конфуто му, за историята на блока, за страховете, за радостите. Нищо важно, но ми се стори, че съм отметнал тежък товар.
Много често, поради умора и/ или стрес, аз просто забравям да говоря нормално. Или мълча или изнасям дълги неадекватни лекции за неща, които никого не интересуват. Ако сте ме срещали в такива моменти, сигурно го знаете. Да допълня, в такива моменти избягвам всякакви срещи извън наистина задължителните, просто за да не се издъня.
Сигурно това е прегарянето от работа и стрес, било едно от проявленията му.
Но ако случайно сте ме видели и ви е направило впечатление, не му обръщайте внимание. Просто съм прегорял. Говорете ми глупости, ще ви ги говоря и аз, просто време да мине.
Понякога ми е нужно само 20-30 минути под хладния въздух, миришещ на трева и гора, за да се усетя и да се върна обратно в това измерение. Не знам за колко време обаче, винаги е за различно дълъг период.
Светът през очите ми - статии, истории и всякакви други словесни водопади и течове, за каквито се сетите!
