Има един лесен начин да познаем, че сме в центъра на български град в ранните часове на утринта. Стари, монолитни кооперации. Няма никой. Хората отиват на работа и са по колите си. По малките улички се разкарват баби и дядовци по одеяния, които много прилицат на нощници и задължително или разхождат куче или коте или носят торба за хляб.
До такава степен са се слели с околния пейзаж и го приемат за своя среда, че не им е проблем да излязат с нощницата си навън. Сигурни са, че е толкова рано, че никой няма да ги види. Все пак е и лято.
Светът през очите ми - статии, истории и всякакви други словесни водопади и течове, за каквито се сетите!
