Много глупаво е да съжаляваш за нещо пропуснато. В последните дни ми се случват разни неща по улицата, за които искам да ви разкажа. По-точно, да опитам да извиня и себе си, че не съм реагирал адекватно...
Преди около две седмици вървя през града и точно пред един дюнер ме спира циганка. Със стандартната молба - за някой лев, но този път подкрепена от инсулинова писалка в ръката. Трябвало да хапне нещо. Признавам си, че не осмислих много адекватно за какво ставаше дума, но вероятно трябваше просто да и купя нещо за ядене, не да давам пари. Шансът това да е истина е много малък, но все пак...
Днес на една спирка едно усмихнато момиченце ме попита дали не искам да си купя ръчно направени картички. И там зациклих и се усмихнах и и казах - Някой друг път. Метри след това съжалих, дори не питах какво я беше извадило на улицата, вероятно не бедност, а желание да продаде нещо свое някому. Не ми се стори удачно да питам. Сега ми се струва, че трябваше да купя една и да я подаря на Ваня. Сигурно са били много красиви, жените обичат тези красиви картички...
Наистина и за двете ситуации съжалявам и не трябваше да постъпвам така. Или трябваше? Вероятно утре ще постъпя по различен начин, трябва да бъде така.
Светът през очите ми - статии, истории и всякакви други словесни водопади и течове, за каквито се сетите!
