От много време не бях ходил на театър. Няма да платим! на старозагорския куклен театър, прекрасна постановка, издържана в добрия стар стил на перестроечния театър на абсурда, само че двадесет и няколко години след това. Но ми хареса, особено играта на актьорите и някои от посланията. Другите...малко изтъркани, но все пак, актуални. Вечно актуални.
Като част от пиесата, публиката трябваше да прехвърля едни пакети, уж от катастрофирал камион. Зад нас стояха цял ред лели, които преди началото на пиесата говориха за корупцията в БЗНС, за бизнес, за някакви други лелински дреболии.
И ето, камионът катастрофира, героите започнаха да прехвърлят пакетите, които бяха пълни с нещо леко, но на тях пишеше с големи букви "Кристална захар".
Не щеш ли, по някаква нещастна случайност, един от пакетите удари една от лелите по главата и събори очилата и. Актьорът на сцената удачно вкара импровизирано извинение в репликите си, но лелята продължаваше да търка очите си и ситуацията стана конфузна.
Дъщеря и обясни, че са и счупили очилата и двете станаха и напуснаха представлението. На втория ред останаха две празни места, точно по средата.
Една от съседните лели се загледа в гърбовете им и заяви тихичко:
- Аз да бях на нейно място, щях да си взема два три пакета захар и да си отида.
Представлението продължи. Добре е да усетиш магията на театъра до такава степен, че да повярваш, че наистина хвърлят захар от катастрофирал камион. Сетих се за оня стар филм с идващия влак, от който публиката масово бяга - защото не знаят какво да очакват.
Така явно става и с театъра, до такава степен сме се отдалечили от изкуството, че го приемаме буквално. Или просто актьорите са адски добри, а захарта е дефицитна. Надявам се да ми помогнете да си го обясня.
Светът през очите ми - статии, истории и всякакви други словесни водопади и течове, за каквито се сетите!
