В града ни циркът е дошъл...

В града ни циркът е дошъл, разпънал шатрата на паркинга на градски мол,
а аз седя и мисля, скрит в тъмнината на панелния си хол.
От дете аз не обичам цирка, открих го като малък,
когато на представление треньорът лъв уби, въпреки, че явно хранил го бе с всеки свой залък.

Сега са други времена и казват, пред нас се отварял простора,
да влязат в цирка вече могат всички хора.
Дори не трябва да си купят и билети,
те всички със Добре дошли биват приети.


Едни са клоуни, които ръсят смешки,
други с конци ги движат, като пешки.
Трети пък танцуват екзотични танци и въртят воали,
и въобще не им личи, че за нищо, парите ви са крали.

Фокуси, игри, котки и лисици,
навсякъде се носи миризма на стари мекици,
тук таме шапитото притихва, пък после следва смях,
станете част от публиката, за да не ви е страх.

Това е циркът национален,
билетът за него е съвсем промоционален,
очаквайте и новата програма, налейте си ледена мента,
с непрекъснати изненади ви заливат от Парламента.


 Открих, че съм много добър в писане на лоша поезия, затова започвам да ви тровя с нея, до втръсване. :)