Труден въпрос за парче изпросена торта, кайма и колбас

Вървим с малката по улиците и влизаме в магазин, за да купим вода, че е жадна. Някъде около рафта с хладилниците към нас се приближава жена на около 60, с патерици. С голямо усилие /видимо/ балансира с торта, пакет кайма и едно голямо парче колбас. Учтиво ме моли да и помогна да стигнe до касата. Вървя пред нея, с учудване чувам неочаквано ведрия и глас:
- "Днес сме тука със спонсора, добре че е той, да имам какво да похапна и да си играя с детето после."
Хм, това май съм аз.Но не би трябвало да става дума за мен, а на касата няма никой друг. Подавам на касиерката нещата и тихичко и добавям:
- "Нямам идея за какво става въпрос, не познавам жената."
Тя ги отмества отстрани и ми казва:
- "Не се притеснявайте, аз я познавам!"
В това време бабата вече я няма в магазина, чула е сигурно думите ми и си е тръгнала.
Не се опитах да разгадая историята, защото вероятният отговор щеше да е това, "че бабата е бедна и вероятно не е добре с главата, а това със спонсора е вид просия."
Дали трябваше да извадя последните ми 20 лева и да и купя всичко? Или пък да я питам от какво има най-много нужда? Лошо ли беше, че не и платих поръчката? И ако и я бях платил, нямаше ли да я хвърли и да се заеме да поиска следващите неща от поредния случаен купувач? Определено не гладуваше, изглеждаше добре облечена.
Дори забравихме да купим и водата от магазина, така неочаквано си тръгнахме.
Има ли лесен отговор на този въпрос? Май няма.