Подавам пратката си в клон на Български пощи. Изпращам една грамофонна плоча за Америка. Предавам ви диалога ми със служителя на Български пощи без нито едно съкращение:
Аз: Добър ден. Обикновена поща, без предимство. За Америка.
Тя: /въртейки го от всички страни/ А какво съдържа?
Аз: Грамофонна плоча.
Тя: /стъписана/ С религиозно съдържание????
Аз: Какво???
Тя: Забранено е да се изпращат пратки с материали с религиозно съдържание.
Аз: /ехидно/ Вие откъде знаете, че е с религиозно съдържание.
Тя: Не знам, но трябва да проверя.
Аз: Вие имате ли как да прецените какво е съдържанието?
Тя: /придърпва очилата/ Не, но ще усетя.
Аз: Малко е обидно да ме заподозирате в изпращане на пратка с религиозно съдържание, аз съм суетен мъж и поне бих настоял да е порнография. Или вие не виждате мъжа в мен.
Тя: /позачервена/ Вижте листа, вчера го залепих, има нови изисквания към пратките.
Аз: Това са стари изисквания, а вашата неинформираност е друг въпрос.
Тя: Трябва да го опаковате пред мен.
Аз: Това къде го пише? Предоставяте ли опаковъчни материали?
Тя: Не!
Аз: След като не, не изисквайте невъзможни неща.
Тя: Гледам кой е подателят, фирмата каква е.
Аз: Вие случайно да имате правомощия да задавате този въпрос?
Тя: Не, но ако е религиозна пропаганда...
Аз: С еротичен характер? /ехидно се изхилвам/
Тя: Добре, дайте...
И започва да обработва.
Тя: С препоръка?
Аз: Не, вече ви казах.
Тя: Разсеях се.
Аз: Пропускате да ми изисквате да попълня документ за съдържанието на пратката, а глобата е за вас, не за мен.
Тя: Бързо да попълните.
Попълвам 1х LP в листчето и го лепя. Тя проверява дали е залепено по посоката на залепването на тиксото /не беше/, чуди се дали да го отлепи или не, но се спира навреме.
Но се взира в написаното.
Тя: КАКВО Е ТОВА LP?????
Аз: Международно признато съкращение LONG PLAY за дълосвиреща плоча. Вие не знаете ли? В цял свят го знаят, а вие...
Тя: Но с религиозно съдържание ли е?
Аз: Не, Лепа Брена е.
Тя: Добре, а препоръчано ли да е?
Аз: Трети път ви казвам, не е. Вие откога работите тук?
Тя: Отскоро, но вижте заповедта / и ми посочва оня лист с изискванията към пратките/
Аз: И искате да кажете, че не виждате мъжът в мен и ме подозирате в тиха религиозност с екстремистки характер?
Тя ми подава бележката.
Аз и подавам 20 лева.
Тя: Но нямам да ви върна, имате ли 10 лева?
Аз: Ужас, а аз след това смятах да ви обера касата, а вие още не сте събрали парички вътре. Трябва ли да се върна следобед?
Тя все пак оглежда пратката, да не излезе отнякъде "религиозно съдържание".
Аз: Госпожо, ако нещо стане и ни хванат, да знаете, че присъдата е разделена по равно за нас двамата.
Тя все по-усърдно върти пратката в ръцете си.
Аз: И другият път ви моля, говорете ми за порнография, за да погалите мъжкото ми самочувствие. Или поне за акцизни парфюми, еднакво интересно е и стилно.
Тя: Ама разпоредбите...
Аз: Успешен ден.
Тя поставя пратката ми на шкафа и започва да върти към лампите следващата пратка - писмо. Вероятно да види дали не е писано нещо мръсно вътре.
Български пощи пак избиха рибата с неадекватни служители. И дори не ми е смешно.
