И още нещо за нелепото ми чувство за хумор

Много често си патя от него. Не знам защо, но в главата ми често изплуват абсурдни шеги, които никой не разбира или още по-зле, разбират грешно. Но ако не ги кажа, аз не се усещам аз.
Примерно днес,вървим към чешмата пред блока с малката и брат ми. Хваля му водата, от която пие почти целият квартал.

Една баба решава да се намеси в разговора веднага:
- Да знаете, с тая вода варя боба 2 часа и става много мек, вълшебна вода.
И веднага отговарям:
- Представяте ли си да пъхате боб и да вадите луканка?
Нещо, на което бих се изхилил от сърце, ако някой ми го кажеше. Но не, бабата сиво продължи с оплакване, че въобще няма пари за луканка и затова само боб яде. Сякаш не ми разбра шегата ли, какво?
Но много често взе да ми се случва, затова, да ви предупредя, ако искрено недоумявате какво искам да ви кажа, вероятно това е бил мой опит да се пошегувам, добронамерено и приятелски. Съжалявам, такъв ми е хуморът. :)