"Обещай ми последния танц за мен" и една история в повече...

Било е преди поне 20 години. Бях още студент, беше така отдавна. С още някой стоях на бордюра на една автобусна спирка и пиехме бира. По едно време обичах да стоя по бордюрите и да зяпам света. Или пиех бира или четях книга. Приемах го така нормално, както в момента би ми се сторило еднакво ненормално. Не мога да си обясня защо, вероятно е нямало другаде къде да се седне. И по улиците почти нямаше движение.

И докато си седим и пием бира, пред нас група цигани бутаха с голям зор огромен дървен шкаф. Изкорубен радио-шкаф, от който стърчаха жици. Представете си, че тогава беше напълно нормално и група цигани да бутат огромно дървено радио по улиците и то да стърже от допира си в асфалта.
До момента нормално, сякаш, нали?
Точно пред нас шкафът се разпадна и от него по целия път се разпиляха плочи. Десетки малки и няколко големи. Пред мен се приземи една, вдигнах я и настръхнах  - плоча на Щурците с непозната за мен /в оня момент/ песен.

Пресъхна ми устата, преглътнах бира, за да мога да говоря и започнах разговор с циганите. В опита ми да купя само едната плоча се провалих, те не успяха да ми продадат и радиото, но се разбрахме някъде по средата. Взех всички плочи за 2 бири, с които те седнаха до нас, паркираха радиото и си ги изпихме. Сигурно сме били свръхлюбопитна гледка, но нямам как да ви разкажа за тази история по друг начин, освен с думи. Тогава снимките се правеха още само във Фотото.
 Разделихме се, като те обещаха, че ако има плочи, ще се обаждат. Но къде ли, вероятно са мислели, че ще стоя постоянно на онази спирка и да пия бира, гледайки движението. Знаете ли, сега ми изглежда доста вероятно точно това да са очаквали, беше напълно в духа на онова време.
А някъде в шкафовете ми е все още тази плоча, без обложка и ужасно изтормозена от  времето. Но много си я обичам.

И после едно лято много обичах да пея тази песен, без думи, постоянно ми беше в главата.

 Което е съвсем друга история, която може да стигне до вас някога. Или пък никога. Стига да мога да дам думи на песента, която знам.