Това четене продължи дълги години, през които съм изчел толкова много книги, че чак съм забравил вече колко. В последно време отвикнах да чета, вероятно съм на мисловна диета. Имам силата да чета само събота или неделя следобед, малко преди да дремна за час-два.
Знаете, че обожавам старата соц-фантастика. Без да влизаме в спор, дали тя е боклук или не, обичам я безрезервно.
Наскоро попаднах на една от книгите, които от дете търся. "Заключената планета" от Георги Данаилов и Васил Райков ми беше в списъка на MOST WANTED, вероятно заради интригуващото заглавие, както и заради годината на издаване. Това в моите фантазии я превръщаше в култов sci-fi роман, с роботи, смели астронавти, битки с извънземни.
Благодарение на antikvarnica.bg, книгата се оказа в мен за броени часове. Цяла седмица отлагах отгръщането на първата страница. Днес я ударих за 2 часа. Не се шегувам, чета много бързо, вероятно това също го знаете, ако добре ме познавате. Да си призная, въпреки усещането за хартия, всички страхотни моменти в книгата /има подпис на Здравко на десета страница, какво ли е станало с него.../, романът е много слаб.
В далечното бъдеще /от гледна точка на 2017 обаче не е така далечно/, едно дете стои у дома болно, с настинка. Лекуват го само роботи. Идва чичо му, комуто детето казва, че на горния етаж в семейната къща, в стаята на дядото има сейф, в който има нещо много ценно. Чичото казва, че е отворил сейфа, а вътре е намерил дневник на катастрофирала космическа експедиция на планетата Епсилон. Там те живеят в ракетата, която е повредена / нещо в двигателя, все едно си в луксозен джип на пътя, всичко ти работи, ама се е скъсало нещо и ни метър не може да мръднеш/. По едно време се появяват туземни жители, които са болни от шарка. Нашите успяват да намерят лекарство, което да им повлиява и тъкмно да тръгнат към континента, за да открият повече за планетата, в същия ден се връща дядото...от космическа експедиция. Детето иска да научи повече за съдбата на експедицията, но каква съдба. Оказва се, че във въпросния сейф, дядото си крие пиячката, а цялата тетрадка е написана/измислена от чичото, който иска да забавлява детето, докато то болно.
Малкият е много разочарован, докато не разбира, че чичото заминава и той за експедиция, за същата планета и вероятно е описал очакванията си за там. Туш, фанфари, книгата свърши. Очаквах много повече, въпреки увода, в който писателите почти се извиняват, ако не се е получило.
Но като си знам, че съм си късметлия, в края на книгата намерих нов повод за мечти и търсения - списък на други заглавия, които трябва да си намеря. Хубаво е, като едно разочарование ражда нови копнежи.
