вторник, 14 февруари 2017 г.

Колко неподозирано може да бъде дълбока любовта - една случка от ежедневието...

От време на време попадам на много интересни истории, които сигурно само аз виждам. Отивам днес да купя кисело мляко и нещо за обяд от кварталния магазин. Пред вратата стои дядо /около 65 години, изтупан, с красив букет с целофан/.
"Ех, има любов" си казвам аз, докато влизам в магазина. Той влиза зад мен. С ъгъла на очите си виждам, че отива при собственика с букета.
- Къде е Мара? - попита той...
Собственикът се споглежда с жена си. Има нещо, което са говорили преди това.
- Мара я няма. Вече няма да идва.

Пенсионерът е като ударен с чук.
- Ама как така няма да идва? В отпуска ли е?
Собственикът дава доста лежерно обяснение, което ми се струва, че е лъжа, при това - дърта:
- В болницата е вече, лекарите са и казали да не става.
Пенсионерът отговаря с разбиране:
- Ааааа....
Собственикът му приглася, в същата стилистична среда.
- Аааа, Ааааа!
Пенсионерът:
- Ами тогава, да дам цветята на жена ти...
И галантно поднася цветята на съпругата на магазинера, която тъкмо в момента ме обслужва.
Тя поруменява и приема цветята. Хвали пенсионера:
- Малко са галантните мъже като теб.
Излизам и той се суети в магазина, нещо уж гледа. Изглежда ми смачкан. Бит и смачкан. Подозирали ли сте някога, че любовта може да е толкова дълбока?