петък, 30 декември 2016 г.

2016 към 2017 - почивка след тичането

Когато бях още ученик в началните класове, всяка вечер, докато заспивах, зяпах книгата на Владислав Терлицки "Почини си след толкова тичане". Смело си представях, че става дума за уморени бегачи, които ги убиват в края на някое състезание.
Така разбирах книгата, "умри си в края на състезанието".

Изминаха толкова много години, още не съм я прочел тази книга, а сигурно трябва да и хвърля един поглед, за да разбера за какво става дума. Но вече си мисля повече за почивка, а не за смърт. Вероятно съм загубил част от пословичното си черногледство, нали не бъркам?
Исках да ви кажа, че приех 2016 за едно състезание със себе си, за повече ефективност, резултати, полза. Дойде краят на това състезание и се опитвам да почина, в добрия смисъл на думата. От някои резултати бях доволен, за други не ми се и говори.
Ще ми е нужно през 2017 да бъда много по-ефективен за самия себе си и околните, като се опитвам да вкарам ум и разум, за да не генерирам умора, която ме смачква, като зомби. Сигурно сте го усетили, имаше няколко такива дни, в които не бях на себе си.
Важен урок, ще се опитам да бъда много по-мек и толерантен с хората, които са на различно мнение от моето. Ще съм там, където през 2016 не съм бил, а е трябвало. Много по-малко приказки, а повече действия. Всъщност, за Уляна ще има повече приказки, тя е едно разкошно дете, което заслужава много, много внимание.
Ще се опитам да се върна обратно и трайно във фитнес залата, спортът дава огромно спокойствие.
През 2016 загубих няколко човека, едни в пряк, друг в преносен смисъл. Едни по тяхна глупост, други по моя, за трети...вероятно е било взаимно. Не искам да ми се случва повече. Вече ставам на 44, една пределна възраст, в която трябва всичко внимателно да меря по няколко пъти. Колкото хубава и плодотворна, толкова коварна и крайна, с всичко трябва хем да се внимава, хем да се употребява, защото може и да няма утре.
Пожелавам си, през 2017 да има много възможности и за "днес" и за "утре". "Почиването" в края на пътя предстои, два - три дни, в които ще се чудим какво да сготвим и как да го изядем. След това идва нова, цяла нова година, пълна с предизвикателства. Дано да бъде поне малко късметлийска и пълна с предизвикателства на работата и тихи, приятни вечери у дома. За това живеем, нали?