събота, 13 август 2011 г.

Красива и здрава коса от Допелхерц и Фрамар - игра с пет хубави награди

Кои са тайните на красивата  и здрава коса? Това ви питат от Допелхерц и Фрамар, а който даде най-интересен и обоснован отговор - награда!

За участие в конкурса!

Промоция на марката Наталия - природосъобразна козметика за бебета, деца и бременни майки.

Намаление от 15% за периода до 15 септември, 2011!

VITAL TOUCH използва:

  • Само най-качествените, натурални и биологични етерични масла, чиято чистота е многократно проверена
  • Леки и благоприятни за околната среда съставки
  • Съставки, получени изцяло по естествен начин
  • Опаковки от рециклирани и подлежащи на рециклиране материали

VITAL TOUCH не използва:

  • Парабени
  • Изкуствени оцветители и ароматизатори
  • Минерални масла и ланолин
  • Нефтени продукти
  • Натриев лаурил сулфат
  • Съставки от животински произход

Продуктите на VITAL TOUCH са:

  • Подходящи за вегани и вегетарианци
  • Ръчно изработени в Девон в малки количества, за да се гарантира постоянно качество, свежест и максимален срок на годност
  • Съпътствани от ясни и подробни инструкции за употреба

VITAL TOUCH:

  • Не приема тестването на козметични продукти върху животни
  • Се стреми да използва суровини, които са получени по етичен начин
  • Поддържа връзка с професионалисти в сферата на ароматерапията, масажът и рефлексологията
  • Е компания, ориентирана към клиента и се стреми да отговори на всички Ваши нужди и желания

неделя, 7 август 2011 г.

Изгубеното поколение на България чете Мементо на Радек Йон - 22 години по - късно

Помните ли тази книга, която излезе през 1989 и почти никой не забеляза, освен онези, които вече я живееха - младите хора, които търсеха утеха в стъклата морфин, лидол, омнопон или фентанил, които крадяха от болници и аптеки. Странна книга, която още може да ме развълнува, въпреки, че вече сигурно е отчайващо демоде...

Прочетете повече...

събота, 30 юли 2011 г.

Бузлуджа – илюзията на една запалена звезда

Преди 30 години искрено вярвах, че тази звезда ще може да се вижда от прозореца и да замести Слънцето. Живея на 30-40 километра от паметника и си мислех, че щом звездата е червена, тя ще свети толкова силно, че ще се вижда...поне от петия етаж на панелния блок в края на Стара Загора. Бях на 7-8 годинки, простете ми го.

Прочетете целият материал тук!

неделя, 17 юли 2011 г.

Petit Cheval - The Voice Of Reason - LP -new wave от Южна Африка, 1985

Petit Cheval - The Voice Of Reason - LP - South African
STYLE:  new wave/romantic
FORMAT:LP
YEAR: 1985
LABEL: Warner Brothers
DESCRIPTION:
Petit Cheval was a New Romantic rock group from South Africa. Their name is French for "little horse". The group was founded in Pretoria in 1982 by singer/songwriter Jon Selby and soon after recorded a demo, which landed them a deal with Warner Bros. Records in 1984. Their 1985 debut album was a great success in South Africa, but the increased publicity also led to internal disputes, and bassist Johan Griesel left the group shortly after the album's release. Adding bassist Chris Bekker, they released an EP in 1986; however, internal tensions led to a split in 1987.[1] Craig Else is a sound engineer in Los Angeles and plays in Bay City Rollers. Johan Griesel went on to become a recording engineer; Danny de Wet later played with Wonderboom, and Harold Shenk went on to do production work on the South African music scene. Francois du Plessis is now an avant-garde artist working in Germany. Jon Selby continues to do work as a songwriter, and currently resides in Israel with his wife and three children.
Members

    Jon Selby - guitar, vocals, songwriter
    Sheldon Thomas - keyboards
    Craig Else - guitar
    Johan Griesel - bass
    Danny de Wet - drums
    Francois du Plessis - drums (early member)
    Harold Shenk - keyboards (early member)
    Chris Bekker - bass (1986-1987)

Discography

    The Voice of Reason (Warner Bros. Records, 1985)
    The Perfect Gift EP (Warner Bros. Records, 1986)
    Young Lions (compilation) (Tusk Records, 1994)
    Once in a Lifetime (RetroFresh, 2006)


MORE INFO: VERY RARE FIRST EDITION!
CONDITION: VINYL VG+    COVER VG+


More information!
Повече информация!

www.aonshop.tk

неделя, 10 юли 2011 г.

Soul Invaders - Dead Mans Eyes - 7'' - Umsturz/Ektoplasma Records - немски пънк

Поредно издание на Umsturz, полиран немски пънк с леки гаражни елементи. 
Едната страна е на 45, а концертната е на 33 оборота.


Музика:
The Soul Invaders - Dead Mans Eyes

The Soul Invaders - Psycho On the Loose

The Soul Invaders - Lost


Купете си Soul Invaders - Dead Mans Eyes - 7'' - Umsturz/Ektoplasma Records от Аукро!
Buy Soul Invaders - Dead Mans Eyes - 7'' - Umsturz/Ektoplasma Records from Ebay!

http://aonshop.tk

събота, 9 юли 2011 г.

1 Mio Sachschaden - D.A.S.H. split 7'' - German punk- 1998

Възможно ли е да е толкова горещо? Термометърът в колата показваше 38-40 градуса, а аз почти целия ден изкарах под климатика и чак сега успях да живна. Сигурно за да ви представя една плоча с почти 13 тодишна давност - сплит сингълът на 1 Mio Sachschaden и D.A.S.H. , издаден през  1998 от UMSTURZ Records.
Някога лейбълът бе ориентиран предимно към издаване на музиката на 1 Mio Sachschaden  и стари буутлези със световен пънк -77-85. Мисля, че от доста години ги няма в сцената.
  Предлагам ви няколко песни от плочата!
1 Mio Sachschaden - Krieg In Den Kopfen


1 Mio Sachschaden - Stinktier



D.A.S.H - Sadistic Family


D.A.S.H. - Confused



Купете 1 Mio Sachschaden - D.A.S.H.  split  7'' - German punk- 1998 в Аукро!

Buy 1 Mio Sachschaden - D.A.S.H.  split  7'' - German punk- 1998 in my Ebay store!

aonshop.tk

четвъртък, 7 юли 2011 г.

"Господина падна"


Една невероятна, но случила се история за счупен стол, видео клип и изпуснати нерви на един дългогодишен преподавател със стаж. Модерна форма на Престъпление и Самонаказание, разиграла се на фона на почти успешната образователна реформа.

Митко Митков бе даскал от старата школа. Обветрен от хиляди образователни ветрове, промени, заповеди, той смело минаваше през тях, вадеше една подвързана с твърди корици тетрадка и от нея смело четеше на учениците за тайните на етиката и философията. Много обичаше есента, защото можеше да си увие дълъг шал и да пие чай след чай в свободните часове на двора на училището и да се оплаква.

И зимата обичаше ,защото седеше вътре, гледаше снега и пак се оплакваше. Сигурно най- много обичаше пролетта, защото сред разцъфналите дръвчета обожаваше да хване някой, я доставчик, я родител на ученик и да му разкаже  за драмата си.  Принуден да работи като учител, той искаше да направи кариера като художник.
И докато четеше на поредното поколение ученици записките си от студентските години, умът му блуждаеше из световните музеи, където излагаха и откупуваха картините му. Сънят свършваше , а той оставаше сам в стаята. Учениците не го обичаха, беше им прекалено скучен и безизразен, както и често той четеше тихо, а те играеха карти, разкарваха се, чоплеха семки и ровеха из телефоните си.
И така, година след година, Митков  бе станал легенда в училищния фолклор и прицел на всякакви подигравки и номера от страна на подрастващите.
Учебната година бе вече започнала,  течеше пореден час, господин Митков четеше от тетрадката и си мислеше , че  ако сега някой откупи поне 1 негова картина за много пари, веднага ще напусне. Замисли се, че евентуално и някоя телевизия ще го отрази, ще  му тръгнат и другите картини за продан, стана му хубаво, отпусна се на стола и....падна. Столът се счупи, учениците избухнаха в бурен смях и дюдюкания, а учителят им се вдигна бързо от земята, грабна металния крак  и се разкрещя срещу тях, махайки с   цялата си възможна сила във въздуха.  Тетрадката му лежеше разпиляна на пода, страниците се пръснаха, а той стъпваше отгоре им и наричаше учениците с  каквото му дойде на ум. В междучасието получи голяма доза съчувствие в учителската, оплака се и на директора, който му обеща съдействие,  за да накажат учениците, успя  и да подреди листовете си. Денят все пак не бе така лош, вероятно щеше и да забрави за инцидента, ако на другия ден не се случи нещо наистина неприятно. Целият двор  бе пълен с ученици, които си разменяха по телефоните клип с неговото падане. Някой бе подложил капан и го бе заснел.  Клипът с име „gospodina padna” вече бе хит в училището, някой го бе качил и в Вбокс-а, където само за няколко часа бе имал хиляди зрители.  Всички се смееха, Митков го прие като хвърлена ръкавица, на която трябва да отговори.  Седна в канцеларията, демонстративно звънна на познат адвокат, сезира шефа на инспектората, звънна и на познат от полицията. Директорът стоеше онемял, защото никога не го бе виждал така ядосан.  Митков тръгна по коридора, влезе в стаята на виновния клас, изгони своята колежка и декларативно заяви, че иска режисьорът на видеото да излезе и да си признае. Сред смълчаните ученици се изниза един. Митков си знаеше, че ще е някой като този – вечно шумящ, нагъл, груб, който го прекъсва, задава провокативни въпроси и  му се хили на отговорите, макар да бяха проверени и сверени с поне няколко енциклопедии от времето на неговото следване.  Ясно му беше, че иска да го унижи, затова го е направил – счупил е стола и го е заснел. Силата бе на неговата страна, затова Митков заповяда на ученика да му покаже клипа. Искаше да изпита удоволствие от това да накаже ученика сам, да му внуши, че е над него, че силата е с него, че лесно може да осъди родителите му, да го смачка, а после да го предаде на полицията, директора, на адвоката, които вече сигурно пътуваха към училището.

Видя се в малкото екранче, как чете и мънка, от време на време разтърсва глава и после пак забожда поглед в тетрадката.  Около него се разхождаха ученици, играеха карти, ядяха закуски. После Митков от видеото излезе до тоалетната, като остави учениците сами. Ето как бяха подменили стола, сети се той. След това видео героят на клипа се върна, седна, избърса ръцете си в панталоните и в косата си, пак отвори тетрадката и започна да мънка. По едно време зарея поглед в прозореца, леко се облегна и падна. Дори и Митков се стресна от продължението, когато на клипа той облещен, озлобен и с метален крак в ръката стоеше пред притихналата класна стая и ги псуваше с думи, които никога не бе посмявал да произнесе даже и в казармата, където бе попаднал в съвсем не-творческата атмосфера на Строителни войски и по-точно една бояджийска бригада, откъдето бе започнала и любовта му към четката. От екранчето го гледаше един озверял, налудничав и рошав човек, който с метален крак за стол заплашваше да убие цял клас  и „ да го излежи”. Последната фраза го стресна особено много.
На клипа се виждаше един див звяр,  който напада деца, които го гледат зяпнали. Какво щяха да кажат всички, ако видеха клипа? Полиция, медии, директор...по-добре да останеше по телефоните на децата, където щеше рано или късно да бъде изтрито.

От притихналата стая той излезе напълно променен. Само преди секунди бе потупал автора на клипа си и му бе пратил своите поздрави за родителите му. Бързо слезе до канцеларията и повторно звънна на всички, за да им се оплаче, че е станал жертва на шега на колеги и клип няма и е много добре, като натърти на последното с  желание да го чуе и чак директора отвъд стената в кабинета си.  И той наистина го чу и е се показа зяпнал на вратата си.

„Няма нищо, господин Директор, няма нищо!”  промълви Митков и се изниза гузен от канцеларията. „Пошегували са се дечицата,  добричките ми, а аз така да им се карам”, „ Гадни столове, не са като едно време”, „ Направих си експеримент,  за да им покажа какво прави човек в състояние на афект, ще им е полезен в бъдеще” и още куп оправдания си повтаряше,  докато пиеше горещия чай и дори не търсеше някой с който да поговори. Очертаваше се дълга и трудна учебна година, а децата ставаха все по-изобретателни и трудни за работа.

понеделник, 4 юли 2011 г.

Турска народна музика- 10'' LP - краят на 50те - началото на 60те, автентична турска народна музика

В една абсолютна "нощ след труден ден", в който съм работил като куче и ми се спи като пън/извинете ме за директния цитат/, към грамофона поема плоча, за която дори мислех, че съм я загубил покрай последния ремонт. Една такава, палава и никаква, среден размера, която преди ремонта си бях пуснал, одобрил и скрил между другите. Ровейки по рафта, тя се измъкна между другите и ето, явно и е дошло времето.
Палава шарена обложка, типично в стила на Балкантон, който нямал навика да прави индивидуални обложки, а разчитал на графичната корица.
Като има шарени къщи, народна музика. Като има оперна певица -опера или класическа. Като има цветя или картинки от България - естрада.
И тази плоча не прави изключение, издържана в богатия на цветове графичен стил на началото на 60те. Не се чудете - цветовете тепърва предстоят да дойдат в
сивата на емоции социалистическа България. И не се чудете - на гърба на обложката е споменат на 2 езика Оркестърът на Милчо Левиев. Уви, както споменах, дизайнерите на обложки тепърва е трябвало да се появят в Балкантон, а на тяхно място са били поставени работници, на които не им е пукало кое с какво ще излезе, стига да има обложка.

Но под шарените къщи /вероятно Велико Търново/ се крие една много интересна плоча с народна музика, накратко озглавена - "Турска народна музика".
Успях да спомена за оня акустичен стил на живото записване, той е наличен и тук в тази плоча. Дали има смисъл въобще да споменавам имена?
Единственото, което вероятно може да ви говори нещо е Кърджалийският Естраден Театър, който гледах на един концерт в Стара Загора.

Другите имена...Ахмед Джумалиев с Коларовградския оркестър, Е. Енверова с Коларовградската народна група, Юлвие Ахмедова, Ахмед Юсуфов...
8 песни за времена, когато народната музика не е била придружена от звука на клавири и е нямало електричество, нямало е цици и фолк певици.
И можете ли да познаете, на кой град до 1965 са казвали Коларовград??
Много трудно, защото вероятно не знаете и кой град се е казвал Сталин?
И гледайки "Любимец 13", никога не сте забелязвали табелата на влака "Сталин - София".
Вземете я забележете, чуйте и три от песните от тази плоча. Дано отворят сърцето ви към едно по-добро време, някога в миналото...криво и несъразмерно, но
истинско. А статуята на Сталин във Варна изчезнала една сутрин, говорят, че с военни хеликоптери я закарали на 40-50 метра навътре в морето и просто я хвърлили. И дори сега водолази ходели там и снимали покрития с водорасли някогашен Баща на народите. Странна история, нали? И други подобни мога да ви разкажа. До утре!

Ахмед Джумалиев с Коларовградски оркестър - Обикнах мома, баща и нея дава



Естраден Театър, Кърджали, кларинет Мехмед Киришев - Кърджалийска Народна игра



Ахмед Юсуфов - Моя Сание




Повече информация за плочата - в Аукро.
More about the record - in Ebay.

http://aonshop.tk

неделя, 3 юли 2011 г.

Jesus Vasquez - La Voz Incomparable De - LP - оригинално перуанско издание на една от иконите в креолската музика на Латинска Америка

Като за първо пътуване, пристегнете коланите, машината ни пътува далеч, далеч...Някога чували ли сте за Хесус Васкез?
Никога не бях чувал за тази певица от Перу, истинска легенда в родната си страна. Съвсем случайно ми попадна нейна плоча от края на 60те, с интересен печат - била е собственост на перуанското търговско представителство в България. Тогава. А сега се върти на грамофона ми.
Кариерата и започва през 1939, в едно радио, точно на 3 февруари. Същата година списание Lira Limeña и дава титлата "Кралица на креолската музика", с която тя никога няма да се раздели. В дискографията си тя оставя над 60 албума и 80x78 оборотни плочи. Умира на 89 годишна възраст, през 2010.

Какво ли мога да добавя към тези сухи факти?
Много чувствена и латино музика, с звука на 60те.Записите са "на живо", без грам електричество, точно както са били записвани българските плочи до средата на
50те /отива оркестърът, забива в радиото, а на изпроводяк има и плоча подарък/.Това е и причина да няма много записи от онези години, защото за запис са използвали така наречените "ацетати" - мека пластмаса, върху която може да се запише звук и да се направи плоча в една бройка. Която обаче си отива след някоя друга година или след няколко прослушвания.

Можете да намерите плочата в Аукро. Приемам и лични оферти, ако проявявате интерес към това късче история.

Малко звук:
Jesus Vasquez - Idolo


Jesus Vasquez - El Picaflor


http://aonshop.tk

понеделник, 27 юни 2011 г.

До средата на месец юли ще е готов вестник Фрамар, брой 5

Без да се притесняваме от юнските и юлските жеги, екипът на Фрамар работи върху брой 5 на вестник Фрамар.
И този път се надяваме да ви изненадаме с интересен брой.
Повече подробности можете да прочетете тук, в нашия форум
Ще се радваме да получим и отзвук от вас, харесва ли ви брой 4?

www.framar.bg

четвъртък, 23 юни 2011 г.

Шеста Републиканска Спартакиада - 1984 - 2LP- плоча - пропагандна неокласическа музика

6-та Републиканска Спартакиада - 84 - 2LP- плоча

Оригинален двоен албум с музика за масовите гимнастически композиции за Тържествения спектакъл на 6-та Републиканска спартакиада - 15.07.1984, Национален Стадион, Васил Левски - София.

Плочата е в перфектно състояние.


Повече информация!

More information at my ebay store!

Несъкрушима и легендарна - Популярни песни за Съветската армия- LP, Балкантон, 70те години


Несъкрушима и легендарна - Съветската армия- LP
Оригинален винилен албум със съветски военни песни, записи от 60те и 70те години. Изпълненията са на различни оркестри на Червената армия.
Плочата е в добро състояние, но обложката е скъсана.

Повече информация! 

More information in my Ebay store! 

сряда, 22 юни 2011 г.

Various Artists -7'' - vol. 1, 3, 8 - German punk/hard core V/A, vinyl, for sale in my Ebay store

Various Artists - vol.1 - German punk/hc sampler,1990s
STYLE: punk rock
FORMAT: 7''
YEAR:1990s
LABEL: Various Artists Zine
DESCRIPTION:
Insanely rare, 7'' sampler with ABC Diablo,Rawside,Skippy, 2Bad,Funny Farm,Forced To Decay.
VISUAL CONDITION: VINYL VG+ COVER VG+ (standard paper cover)


Повече информация!

Various Artists - vol.3 - German punk/hc sampler,1990s
STYLE: punk rock
FORMAT: 7''
YEAR:1990s
LABEL: Various Artists Zine
DESCRIPTION:
Insanely rare, 7'' sampler with Request for Resque, Erosion,So What!, Forsakes,Warshington.
VISUAL CONDITION: VINYL VG+ COVER VG+

Повече информация!

Various Artists - vol.8 - German punk/hc sampler,1990s
STYLE: punk rock
FORMAT: 7''
YEAR:1990s
LABEL: Various Artists Zine
DESCRIPTION:
Insanely rare, 7'' sampler with Three, Tristesse De La Lune,Hass, Hiatus, Provocation, Tiny Giants.
VISUAL CONDITION: VINYL VG+ COVER VG+

Повече информация!

More punk music in my webstore....

1 Mio Sachschaden - Garung Und Tat - 7'' & Angst - 7'' - German punk classic Eps for sale on Ebay

I am selling these Eps from my personal collection on Ebay...

1 Mio Sachschaden - Garung Und Tat - 7'' - German punk

1 Mio Sachschaden - Angst - 7'' - German punk- 165/300
 


Read the news at our facebook page...




 

четвъртък, 16 юни 2011 г.

Концерт- Не на омразата - 18.06.2011 - Стара Загора

Клубът на етническите общности, гр. Стара Загора организира
Концерт- Не на омразата
С български, сръбски, румънски, руски, турски, ромски, арменски, еврейски, унгарски, полски, гръцки песни и танци.
Идеята е, чрез музика и танци от различни етнически общности да се покаже, че омразата на религиозна или етническа основа, е най - меко казано безсмислена. А ние не се поддаваме! ...

неделя, 27 февруари 2011 г.

Революция


Всяка революция си има и повод. Понякога това е било нещо нищожно – като обърната количка с плодове на пазара или намаление на заплатите с 10 % или просто поглед накриво. За тази конкретно поводът бе прост – скучната ТВ програма. Стоеше си един средностатистически българин у дома, зяпаше нещо по екрана и чакаше да се появи нещо интересно. И в това време леко зареждаше с ракия, за да отпусне след работния ден.
Но точно по това време всички канали предаваха новини. Като тъжна сива линия вървяха – убийство, кражби, несполуки и пак и пак. Последва весела реклама, в която поредната фармацевтична компания обещаваше да ни излекува. И извънредните новини от Либия, в която народът търсеше нов спасител на нацията, уморена от стария.  Той си бодна и изръмжа „Сякаш ние не сме уморени ли, какво? Интересно защо, там в Либия си имат петрол, имат си всичко, а негодуват. Защо ние, които си нямаме нищо, въобще не повдигаме глас?” една такава палава мисъл мина през главата на героя ни. „И защо да нямаме и тук при нас една такава революция, която да промени всичко? И със сигурност ще стане по-добре, втръсна ми от монотоние, мизерия, липса на бъдеще и глад.”
Внезапно оживен, той си наля още 100 грама ракия с потна чаша лимонада от хладилника, извади лист пред себе си и започна да чертае концепцията на една революционна промяна, която щеше да започне от утре сутринта. Смело постави себе си отгоре на листа, като водач на движението, което щеше да изведе  България от калта. Неуверено и по инерция добави до него и жена си, а после все по-уверено роднините от близката и дълбоката провинция, приятелите от столицата и един ловец, който все пак имаше оръжие и беше ценна въоръжена единица. И време бе за стратегия и за планиране!
Кои биха били главните врагове на една революция?
Армията -  не я броим, воиниците са  по огневите точки за пари, а тук е само администрация.
Полицията  - че те са  против правителството, нищо, че имат и песен за тях, постоянно се оплакват, с радост ще посрещнат една промяна
Медиите – ако стане промяната по време на сутрешните блокове, веднага ще може да влезе като гост по БТВ и Нова и Канал 1, а в останалите по-малки телевизии да прати роднини и приятели. Веднага ще получат ефирно време, а така посланието на революцията ще стигне до всички. И без това рано сутрин в ефира има само отттегчени от сивотата на битието пенсионери и нищо интересно. Дори няма да има нужда да ги завладява, те сами ще се предадат.
Идеология на революцията?
Започна да удебелява въпросителния знак, чудейки се какво да пише тук. От една страна, бе хубаво да има някаква идеология, за да може да не обяснява на всеки какво прави и да не хаби време в разговори. От друга страна, и лявата и дясната, че и центристката идеология в България бяха дълбоко корумпирани и какво, ако е лява революция, ще трябва да е в едни редици със БСП, ако е дясна, ще трябва да стане член на ДСБ, ако е центристка, да стане си подава кандидатурата за ГЕРБ. Дали да не е национално-патриотична? Написа го и сам си го зачеркна, защото е много трудно да си националист и патриот на такава нация, която разчита на минали подвизи и като куче заравя в пръстта сегашните си неудачи. И реши проблема радикално – както би постъпил рекламният гуру Огилви – написа просто ПРОМЯНА и го удебели няколко пъти, за да е ясно на всички, дори и да не им стане ясно от самото начало, кой каквото промени, това ще е.
Кои ще подкрепят промяната?
Че кой няма да я промени, дълго мисли, такива хора няма. На всички им е втръснало.
Ход на революцията?
Ясно е, че една такава революция няма да срещне никаква /подчерта го два пъти/ съпротива, а това е една добра предпоставка за успех. Всички желаят промяна, а от това по-добра подкрепа няма. Веднъж да влезе в сутрешните блокове, дори и няма нужда от въоръжени действия, нали армията и полицията са с новата идея и ще я подкрепят. Хората по места сами ще подкрепят революцията, а старото управление само ще се предаде. И то напълно безкръвно.
Съдба на старото управление?
От една страна, всеки иска да започне на чисто, от друга страна, никой няма толкова роднини и дори познати. И какво да прави, ще трябва да се сдружи за малко със сегашното управление, а после ще им мисли съдбата. Най-добре после да се пенсионират всичките...и тихичко да си живеят живота.
Първите искри на революционния пламък!
Наля си още 100 грама ракия, могъщо и безразсъдно изцеди шишето до капка и гаврътна могъща глътка, след това пусна компютъра на сина си, намери Фейсбук и се регистрира като група с име „Революция”. След това зареди няколко клипа със революционни песни, пусна няколко свои снимки и помоли хората да ги харесват, изпрати покани за приятелство към всички сродни по дух групи  / Да спрем гнета на мобилните оператори, Писна ми от турски сериали, За по-ниски цени на хляба и тн/, защото по този начин щеше да канализира по правилен начин тяхната бунтовна енергия. До утре сутринта щеше да има няколко милиона привърженици, с които да излезе на улицата и да завладее главните институции, докато охраната им още си пие кафето.
Легна до жена си и бързо заспа, бълнувайки за „Промяната” и за новото бъдеще на България. На няколко пъти жена му го сръчка, а той весело се засмиваше и продължаваше.
Недоспал и сънен, на сутринта той бързо изхвърча за работа, а за планираната революция се сети едва следобед. Реши да пусне няколко огнени слова и да отложи бунта за утре, но се оказа, че е забравил паролата у дома, на оня лист, който беше на масата, с начертаната стратегия. Още с влизането си у дома го потърси, но жена му го беше изхвърлила. Прималя му, но беше очевидно, че революцията ще се отложи за другата седмица. Събота и неделя по принцип ходеше на село да работи в градината и да прави буркани, но от понеделник...всичко ще пламне! Бъдете готови и вие! Промяна!

неделя, 9 януари 2011 г.

За ТВ мистерията - Новогодишна Програма

Писна ми от тези отвратителни криминални сериали, с които жена ми се дави по цял ден. Детектив с мачо поведение разследва някое убийство, говори нахъсано, около 55тата минута излиза, че той още от 12тата минута е знаел кой е убиеца, но си е мълчал, за да може да позволи серията да стане от поне 60 минути с рекламите. И всичко това по Нова Година, когато телевизията е особено настъпателна, търси да изпълни всяко милиметърче от теб с искрящ смях, кънтене на звънчета и високо-октанови фрази, които никога не запомняш, но винаги те радват за момента.
Отбих се до близко заведение, където да изпия няколко бири, поне докато жена ми заспи.Пиеш, зяпаш наоколо, слушаш разговорите. Отпускаш и медитираш...
„Не може без „ Прити уомън” с Робъртс и Гиър, това е типично нетипичната позитивна коледно-новогодишна класика, в която се акцентира въру кариерното развитие на жените и се вменява по умен начин консуматорско отношение към живота. Много удобен за реклами на коли, часовници, презервативи, хотели...”
Не можах да не зяпна. Що за разговор, съвсем различен от типичното „аааааааааааааааааааа, уееееееееееееееееее, шшшшшшшшшшшш”, което можеш да чуеш в празнично алкохолизираните кръчми. Но как да се обърна, като никак не е културно. Поръчах втора бира и се заслушах... Друг глас добави.
„ По една телевизия видях, колегите пуснали едни снежинки, целия ден падат ли, падат по екрана. Евтин ефект, ама вменява зимен дух....”
„На тия толкова им фантазията и за повече нямат нито ресурси, нито пари. Ние нали видя какво направихме...Вечно свежа идея – поканихме гости на Коледна трапеза. Всеки да каже по нещо. Фолк-певицата не искаше да стои седнала, а да се покаже поне 1 път в цял ръст, режисирахме тя да донесе погачата. Ама и ние се издънихме. В прайм-тайма на предаването, един от гостите започна да критикува правителството, а не си беше платил за това. Замазахме гафа, но знаеш ли колко нерви ми струваше. Политик, крал до ушите, а пари пести на наш гръб.”
„Да, винаги има инфарктни моменти.Вие какви филми пускахте?”
„ Хахахха, защо питаш, ми каквито и вие. Нали заедно преди 10 години купувахме Коледния пакет – 40 филма за Коледа. Първите години ги въртяхме, ама от 5 години сме си заплюли „Сам в къщи” и 3-4 филма с „коледа” в заглавията.”
„Да, „Сам в къщи” е класика, въртим го по 3-4 пъти за 3 дни и никой не се усеща.”
„Нещо музика пускахте ли?”
„Че как, идеалната формула – 40% попфолк и Веско, оня с полицията, 40% народно и 20 процента балет върху лед и симфоничен оркестър. След 12 ударихме един епохален леден спектакъл, въртим го от години. Такова хлъзгане никой президент никога не е правил в неговите речи.”
„Ние пък тази година пуснахме и коледен рап, да знаеш, не си струва, не се хареса, хората си искат традиционното.”
„ А детските предавания?”
„ И там сме на позиция с типичните теми – коледарчета, Коледа, зайчета, снежец, подаръци. Направо ми домиля за колегите от детския отдел, като гръмнати с мокър парцал ходят, то толкова белоснежна доброта трудно се издържа. И горките родители, що реклами на детски продукти набутахме, джобове няма да им останат.”
„Вечерта нещо забавна програма правихте ли?”
„ Абе, не се получи, пуснахме готов запис на някакъв цирк. Животни, клоуни, гимнастика, фокуси. Как да пуснем нещо смешно, като то не остана нищо смешно в тази държава.”
„ Нещо игрите на  късмета?
„ Е как бе, нали това е важното. Всички пияни и надъхани и пускат по 100 смс, докато се усетят. А после като отрезнеят след 2-3 дни, чудят се откъде им е дошло.”
„Новините бяха ли ви интересни?”
„ Докато се разберем с редакторите и те ги напълнили пак с кръв и насилие – баща убил сина си, обратното, световната криза. По едно време се пляскат по челата и викат – „ Ми то днес Коледа...” и като ми ти наизвадиха едни репортажи за тикви - рекордьори, пенсионерски събирания, благотворителност. Мина емисията, ама беше на косъм.”
„Не знам какво му харесват на този формат колегите – на гости на село. Върти някоя баба баница и говори за живота. Скука, но казват, че пенсионерите се избивали да го гледат. Като реалити шоу го приемали.”
„ Ми ние за тях и 2-3 съветски филма пуснахме, да се освежат малко със спомени.”
„Кого наехте да ви разкритикува програмата? Ние преговаряхме и с Вучков и с Васа, но много скъпо искат. Сами се разкритикувахме. Много е важно да го направиш, престижно е.”
„ А нас даже Вучков ни спомена, възхвали бабата, за него това било „върховна форма на признание на майчинския инстинкт у българската жена.”
Последва дълго хилене и кашляне....
 „Ама голям майтап, ти чу ли за нашия познат  Ванката? Да вземе да пусне „Палавият Санта” по неговата телевизия, а то да се окаже еротичен филм. И в прайм-тайма, върти актови сцени, докато се усети, половината филм минал.”
„Така му се пада, като върти нови и непроверени филми...А ние сме подготвили жестока програма за  Свети Валентин, да ти я кажа ли?”
Гласът му осезаемо затихна и аз си казах, че това е момента. Отивам до бара, купувам нова бира и се обръщам и така да ги видя кои са и от коя телевизия са, а утре ще мога да напълня интернет с истината за празничната програма.
Обърнах се с третата бира в ръка, но на масата вече нямаше никой. Самотно стояха две халби с бира, димеше цигара и на масата имаше оставени 10 лева за сметката. Кои бяха тези загадъчни телевизионери? Връщайки се у дома, устните ми сами нашепваха „ По програмата ще ги позная...”