неделя, 9 април 2017 г.

Труден въпрос за парче изпросена торта, кайма и колбас

Вървим с малката по улиците и влизаме в магазин, за да купим вода, че е жадна. Някъде около рафта с хладилниците към нас се приближава жена на около 60, с патерици. С голямо усилие /видимо/ балансира с торта, пакет кайма и едно голямо парче колбас. Учтиво ме моли да и помогна да стигнe до касата. Вървя пред нея, с учудване чувам неочаквано ведрия и глас:
- "Днес сме тука със спонсора, добре че е той, да имам какво да похапна и да си играя с детето после."
Хм, това май съм аз.Но не би трябвало да става дума за мен, а на касата няма никой друг. Подавам на касиерката нещата и тихичко и добавям:
- "Нямам идея за какво става въпрос, не познавам жената."
Тя ги отмества отстрани и ми казва:
- "Не се притеснявайте, аз я познавам!"
В това време бабата вече я няма в магазина, чула е сигурно думите ми и си е тръгнала.
Не се опитах да разгадая историята, защото вероятният отговор щеше да е това, "че бабата е бедна и вероятно не е добре с главата, а това със спонсора е вид просия."
Дали трябваше да извадя последните ми 20 лева и да и купя всичко? Или пък да я питам от какво има най-много нужда? Лошо ли беше, че не и платих поръчката? И ако и я бях платил, нямаше ли да я хвърли и да се заеме да поиска следващите неща от поредния случаен купувач? Определено не гладуваше, изглеждаше добре облечена.
Дори забравихме да купим и водата от магазина, така неочаквано си тръгнахме.
Има ли лесен отговор на този въпрос? Май няма.

Приказка за роботчето, което счупило зъбите на вълка

Имало едно време един куклен театър, в който живеели много кукли. Между тях имало и един вълк, който бил много гладен и страшен. Всяка вечер го затваряли в метална кутия, за да не хапе другите играчки.
Една вечер забравили да заключат вълка в кутията и той изскочил и започнал да хапе куклите. На заека пухчето, на прасето ухото, на принцесата ръката, на царя шапката. От всички отхапал по нещо. Обаче, под куклите имало малко метално роботче, като костенурка. Вълкът решил да го изяде, за десерт. То било направено от много здраво желязо и като го захапал, всичките му зъби изпадали.
На сутринта хората от театъра видели, че всички били нахапани, а на вълка му няма зъбите, а само роботчето било здраво. Пратили повредените кукли в София на доктор, а малкото роботче станало герой.

И понеже вече 50 пъти я разказвам на Уляна-Мария, реших да я споделя с вас.