петък, 27 май 2016 г.

За моментите и почерпката...

Има моменти, в които бих искал да се налея до ушите, както и всички вас да почерпя. Ей така, без нищо насреща, просто защото и точно днес.
Снощи цяла вечер не спахме, защото Уляна-Мария се разболя. За всеки родител това е напълно обяснимо, да кръжиш с колата от лекар на лекар, до аптека, обратно у дома, да трепериш, докато тя плаче. Да я отпусне чак към 5 часа, когато и ти заспиваш, само за да станеш в 6 за работа и едва да гледаш.
И после на бегом да се върнеш в 14.00, за да отидете пак на лекар, а тя да реве, плаче и да се опитва да повърне. За пореден път.

След няколко часа сън нещата изглеждат по-добре. И за нея и за нас. Пие си лекарствата, пийва по малко водичка, в настроение е да тича и да измисля нови думи.
Майка и заспа в 8, тя вече също спи, а аз седя и ми се пие. Не да се напия, просто да почерпя, че този път ни се е разминало. Този път. Ние си знаем, че сме късметлии, но дали наистина всеки път ще е така. Дано тази вечер е спокойна, всички да се наспим.
Ще ми се да сънувам как с чаша вино слушам /примерно/ плоча на Майлс Дейвис и въртя по няколко пъти всяка страна и няма никъде и нищо за къде да бързам. И да идва от прозореца хладен въздух с аромат на липа и гора, какъвто усетих снощи пред блока. И нощта да не свършва, за да мога след виното и джаза да легна и да спя неограничено много.
Нагъл ли съм? Вероятно да, затова просто ви черпя виртуално, че може би ни се размина нещо лошо, че това прави денят хубав. Някой ден ще има и вино и Майлс Дейвис за всички, обещавам.


четвъртък, 5 май 2016 г.

Куриерска фирма STAR POST или една история как пратка пътува месец от София до Стара Загора, мистериозно се губи, а се появява накрая, като по чудо



От много време не съм се ядосвал така.  Хубавото е, че най-накрая ми стана много смешно. Но историята, която ще ви разкажа е много показателна май за целия български бизнес. Налейте си нещо да пиете и слушайте внимателно.

Не бях ползвал никога услугите на фирма STAR POST, преди около месец и нещо да ми изпратят договор по тях. В суматохата ми направи впечатление, че договорът се позабави, но не му отдадох голямо внимание. Мина седмица, а договор нямаше. Странно. Един ден една моя колежка ми го донесе, защото ходила в офиса на STAR POST и те я разпитали къде работи и казали – Еха, абе там има един на този адрес, я му предай това писмо.
И тя си го взела и го предала.  Ми хубаво, малко странно, ама...дали са и го и това е.

На 4 май, 2016 ми звънят от непознат номер. Вдигам, учтив женски глас ме пита кога мога да бъда намерен най-накрая на адреса ми, че да ми предадат пратка. Леко учудване, но на адреса има почти постоянно хора, върволица от куриери е, непрекъсната, няма как да е ходил някой и никой да не е намерил.
- Откъде е пратката?
- /казва фирмата/
Хм, позната фирма, чакам нещо от тях. Но кога ли са идвали?
Момичето не знае нищо,  нито кога са идвали, нито как са ме търсили. Нещо ми щуква да попитам за датата на изпращане на пратката. Неловко мълчание...
Ами, доста време е минало, но утре в 9 ще бъде при вас!
Идва утре, но и 9 минава, почти 9.30 е. Ценя точността. На стационарния телефон в офиса им в Стара Загора не вдига никой. Звъня на националния, където ми казват, че те са в София и няма какво да ми кажат за Стара Загора, някакси логично е и аз се съгласявам.
Питат ме за номер на товарителница, а аз обяснявам за обаждането, казвам номера, а те са съгласни с мен, че ситуацията е неприятна, но "те са в София". Дават ми номера на куриера тук. Мъжки глас, който звучи сякаш го будя от някаква дълга летаргия. Името ми му напомняло нещо, да, но пратка за мен нямало. Не знаел за такава пратка. Да го извиня, че имал и друга работа.
Звъня на националния телефон, откъдето също казват, че не знаят за такава пратка. Но ми звъни друг телефонен номер, където женски глас /няма име, няма позиция/ ми казва, че ще ми помогне. Казвам и първия номер, тя казва, че ще позвъни и ще ми даде обратно информация. След минута ми казва, че пратката ми е във офиса в Стара Загора, но трябва да изчакам, защото куриерът им щял да излезе, а след това да отида да си я взема.

Минава половин час, но никой не звъни. Звъня аз на куриера, същият сънен и апатичен глас ми казва, че има пратка, но не може да я намери. Не знаел къде е. Моли за номер на товарителницата. Бесен съм.

Звъня на другия телефон, на ръководния кадър. Ей, веднага извъртява позицията – тя ми е казала, че куриерът отива да я търси, а да не бързам така, имаме цял ден пред нас, не е казано, че на момента трябва да ми се донесе, има ред.

Избухвам, като я заплашвам с адвокат, при което и разказвам и за предния път, когато служебна пратка е дадена на непознат човек, като и обяснявам, че работим непрекъснато с куриери и имам база за сравнение и за момента услугата им е под всякаква критика. Тя не изглежда кой знае колко впечатлена, като приема коментара ми за почти обиден, при това „преди празниците”.  Човекът им тук бил едва на два дни работа, нямал още рутина, да му вляза в положение.  И скоро ще ми позвънят, за да ми кажат какво и кога ще се случи. Мълчание.

На път за среща минавам през офиса им в Стара Загора. Сврян в помещение от типа на бивш гараж, в което се лута момче на около 25 години, въздухът мирише на мръсно, на застояло,а цялата предница на блузата му е в лекета. Представям му се, а той се паникьосва и ми подава голяма кутия с луксозна опаковка и ме пита дали това не е то за мен...
Подател – голяма медийна агенция, получател ОББ...а ся де, каква е връзката между мен и този колет.
- Ако той не е за вас, аз вчера дадох на едни хора един таблет, да не е бил той за вас...
Става ми ясно, че момчето до такава степен „не си е поело дъх”, че не разбира, че пратките имат получател, който не може да е всеки, който дойде в офиса на фирма Стар Пост.
Обяснявам му, че ще дойда с адвокат след 5 минути и си искам пратката или да получа обезщетение. Момчето ми показва, че джобовете му са празни и няма пари. Пак започва да гледа голямата пратка с получател ОББ, която кой знае защо е решил, че трябва да ми даде.
После кляка и започва да чете адресите по купчините каталози, които същата фирма явно е наета да разпространява, но си стоят в офиса им.
Взимам нещата в мои ръце, започвам да преглеждам пратките. Първата пратка, поставена на видно място, с надписи  - СПЕШНО, ВАЖНО, ДА СЕ ПРЕДАДЕ ЛИЧНО...е моята.
Момчето се пляска по челото. Да, същата пратка е отделил сутринта, за да ми я донесе и я е забравил, защото е излязъл от офиса.
- Кога е пусната пратката?
Той започва да чете по товарителницата, вдига ръце, не може да намери датата. Тя е ясно видима – 4 април.
- Кога дойде този пакет в Стара Загора?
Вдига рамене:
- Аз днес го получих, но не знам защо. Нов съм.
Един месец да пътува експресна пратка от София до Стара Загора със STAR POST /днес е пети май!!!!/…ето това е. Обяснявам му, че така не се работи, на което той ми се извинява повторно. Но каво да прави той? Излизам от офиса и звъня на мениджърката. Тя обаче не вдига вече телефона си. Приключили сме. 

Ще оставя въпросната история без коментар в края.  За неразбралите и незапомнилите, фирмата е STAR POST, регистрирана и като СТАР ПОСТ ООД.
Ще дублирам това писмо и към тях, ще ми е интересна реакцията им.
Имате ли и вие подобни преживявания с тях?