Как пожелах да не получа сертификата "Коректна фирма"...

Ако ме познавате добре, ще знаете, че обичам, обожавам да говоря с мошеници, особено ако се опитват да ми пробутат нещо. Но това е тайна, да знаете...
Замислен за работата, машинално вдигам телефона и по инерция изпускам първите секунди. Стационарен бургаски телефон. Зацепвам от следния момент:
"...и сте номинирани със сертификата "Коректна фирма", който е напълно безплатен, представлява пет водоустойчиви стикера и регистрация в нашия сайт..."
Благодаря ти, Господи! Такива са ми като три кафета, ох, обичам ги.
Около 2 минути, в които аз учтиво се съгласявам, ахкам, че имат реклама в БТВ, че може и мен да ме рекламират там, че специално и аз съм подбран, че е така евтино /но то е безплатно, но се заплаща за оформянето на документите.../
- "Ще желаете ли да получите пълния пакет, като заплатите на куриера..." нахъсано продължава тя.
- ЧАКАЙТЕ ДА ВИ ПИТАМ НЕЩО! -стрелям веднага аз...
- "ВИЕ ОТКЪДЕ РАЗБРАХТЕ, ЧЕ НИЕ СМЕ КОРЕКТНА ФИРМА?"..последва мълчание..
Коректната фирма се окопити бързо:
- Четохме за вас в интернет и не намерихме негативни коментари!
Аз: Много ви е занижен критерият! А положителни намерихте ли?
Коректната фирма: Ние положителни не търсим, защото се манипулират!
Аз: Айде бе, значи не мога сам да си пиша негативни коментари, а положителни мога?
Мълчанието отсреща се прекъсва само от дишането и в слушалката.
Аз: Ще взема да си напечатам аз лепенки и да не ви занимавам с доставката, да не пращате хора до Стара Загора? 
Коректната фирма:  Но как така, няма да имате официален сертификат.
Аз: Бе няма да ходя със сертификата запасан, никой няма да пита за него.
Коректната фирма: Но това е официален документ за препоръка пред всички...

Аз: Един път така ми звъняха за прахосмукачки Рейнбоу, били ме препоръчали. 
Коректната фирма: Но ние сме национално представена фирма...
Аз: Абе, защо не лепнете такъв стикер на Парламента? Или пък на челото на Бойко Борисов? Или те не са достатъчно коректни? Като го направите, пак се обадете, тогава ще съм навит :)
Коректната фирма вече се хили с глас. Хиля се и аз.
Коректно благодаря от името на фирмата  като моля повече да не бъда занимаван с лепенки.

Женицата отсреща затваря, за да звънне на следващата "КОРЕКТНА ФИРМА" в България.
Много ми е чудно, но все по-често виждам тези лепенки навсякъде. Дори видях и такси със залепени лепенки. Хорската глупост става все по-изумяващо всеобхватна,  а наглостта им - все по-изобретателна. Учудва ме броят на вързалите се на тази плитка измама. Но такива са времената, коректни...Поне ми мина главата и живнах, благодаря ти Коректна Фирма!

Много ми се иска, много бих живял на такова място...

От известно време намирам животът на село за ужасно примамлив. Много ми идва ежедневният стрес, заради това бих искал да живея в малко селце, с къща до един такъв път.
Шосето е важно, за да можеш да се взираш и да чакаш да мине някой. В идеалния случай...понякога минава човек или кола. Няма нищо общо с върволицата от хора и автомобили в града.
И когато колата отмине, секунди след това настава пак тишина. Колкото и да съм добър в това да се вглъбявам, липсва ми тишината и спокойствието на едно такова място.
Ако човек разреди срещите с непознатото, то има много голям шанс то да му се стори по-интересно и увлекателно на разпознаване. Когато на поточна линия  към към идват какви ли не хора, задачи и  проблеми, дори и да се справяш прекрасно, губиш усещането.
Така се случва и с живота, докато се бием стегнати с всеки ден, за да бъдем първи, по-добри, по-отгоре, по-успешни, забравяме, че сме наистина мънички, нищожни и един минимален повей на вятъра просто може да ни запрати на другия край на света.
Животът край един такъв пуст и празен път може да ме отрезви и да върне една част от усещанията ми за реалност. Другото май безвъзвратно си е отишло.