събота, 20 август 2016 г.

Някъде в далечината гръмна гръм...

Някъде през началото на 80те години, намерих една книга в тавана на дядо ми и баба ми. Имаше едни стар шкаф, в който се съхраняваха стари /дори и за онова време/ книги, снимки, документи, писма. Аз, като любопитко, редовно се качвах горе и търсех нещо интересно. Някои попадения бяха ключови за вкуса ми в следващите много години, като примерно тази семпло и просто оформена книга:
Толкова пъти съм я препрочитал, че сигурно знам наизуст всичко вътре.
Един от последните разкази вътре беше "И гръмна гръм" на Рей Бредбъри. Историята е кратка - група ловци на екзотични животни пътуват в миналото, за да прострелят динозавър, който и без това е обречен да умре. Важно условие за пътешествениците в миналото - не трябва да правят нищо, което може да промени хода на времето. Един от тях  се плаши и хуква да тича при вида на динозавъра. Още тогава виждат, че е убил една пеперуда. При връщането им в бъдещето, вече всичко е променено, няма и следа от света, който са напуснали само преди часове. Мъртвата пеперуда е променила хода на световната история.

Колко често се случва дребни и маловажни детайли да променят нацяло хода на историята, на всичко около нас? Животът е съставен от синхронизирани малки зъбчати колела, които са абсолютно несъществени, на фона на огромни механизъм. Но ако едно от тях откаже или промени ритъма на работа на следващото, тогава всичко може да се промени. Осъзнавате ли го това и не ви ли плаши то? И гръмна гръм...



Няма коментари:

Публикуване на коментар