сряда, 28 януари 2015 г.

Много трудните неща в очите на един лекар...

Нямате повод за притеснение...
Наистина ли, това е много добре. Ще се връщам у дома с торта и шампанско!
Да, това е добре. Питате ли ме какво е да казвам обратното, лошите новини.
Не питам, страх ме е и да попитам. Дори не искам да знам.
За съжаление, на мен ми се налага често да си го припомням.  Изследванията са 45 лева.
Благодаря и..приятна вечер!

Това бе един разговор от днес. Навън на улицата хората си вървяха по своите коловози, май на никой не му пукаше, че животът е могъл да спре, а след това е продължил. Неясно докога, лошите новини рано или късно ни настигат.


събота, 24 януари 2015 г.

Как да изпратим пратка в Български пощи - звучи като виц, но не е...


Подавам пратката си в клон на Български пощи. Изпращам една грамофонна плоча за Америка. Предавам ви диалога ми със служителя на Български пощи без нито едно съкращение:
Аз: Добър ден. Обикновена поща, без предимство. За Америка.
Тя: /въртейки го от всички страни/ А какво съдържа?
Аз: Грамофонна плоча.
Тя: /стъписана/ С религиозно съдържание????
Аз: Какво???
Тя: Забранено е да се изпращат пратки с материали с религиозно съдържание.
Аз: /ехидно/ Вие откъде знаете, че е с религиозно съдържание.
Тя: Не знам, но трябва да проверя.
Аз: Вие имате ли как да прецените какво е съдържанието?
Тя: /придърпва очилата/ Не, но ще усетя.
Аз: Малко е обидно да ме заподозирате в изпращане на пратка с религиозно съдържание, аз съм суетен мъж и поне бих настоял да е порнография. Или вие не виждате мъжа в мен.
Тя: /позачервена/ Вижте листа, вчера го залепих, има нови изисквания към пратките.
Аз: Това са стари изисквания, а вашата неинформираност е друг въпрос.
Тя: Трябва да го опаковате пред мен.
Аз: Това къде го пише? Предоставяте ли опаковъчни материали?
Тя: Не!
Аз: След като не, не изисквайте невъзможни неща.
Тя: Гледам кой е подателят, фирмата каква е.
Аз: Вие случайно да имате правомощия да задавате този въпрос?
Тя: Не, но ако е религиозна пропаганда...
Аз: С еротичен характер? /ехидно се изхилвам/
Тя: Добре, дайте...
И започва да обработва.
Тя: С препоръка?
Аз: Не, вече ви казах.
Тя: Разсеях се.
Аз: Пропускате да ми изисквате да попълня документ за съдържанието на пратката, а глобата е за вас, не за мен.
Тя: Бързо да попълните.
Попълвам 1х LP в листчето и го лепя. Тя проверява дали е залепено по посоката на залепването на тиксото /не беше/, чуди се дали да го отлепи или не, но се спира навреме.
Но се взира в написаното.
Тя: КАКВО Е ТОВА LP?????
Аз: Международно признато съкращение LONG PLAY за дълосвиреща плоча. Вие не знаете ли? В цял свят го знаят, а вие...
Тя: Но с религиозно съдържание ли е?
Аз: Не, Лепа Брена е.
Тя: Добре, а препоръчано ли да е?
Аз: Трети път ви казвам, не е. Вие откога работите тук?
Тя: Отскоро, но вижте заповедта / и ми посочва оня лист с изискванията към пратките/
Аз: И искате да кажете, че не виждате мъжът в мен и ме подозирате в тиха религиозност с екстремистки характер?
Тя ми подава бележката.
Аз и подавам 20 лева.
Тя: Но нямам да ви върна, имате ли 10 лева?
Аз: Ужас, а аз след това смятах да ви обера касата, а вие още не сте събрали парички вътре. Трябва ли да се върна следобед?
Тя все пак оглежда пратката, да не излезе отнякъде "религиозно съдържание".
Аз: Госпожо, ако нещо стане и ни хванат, да знаете, че присъдата е разделена по равно за нас двамата.
Тя все по-усърдно върти пратката в ръцете си.
Аз: И другият път ви моля, говорете ми за порнография, за да погалите мъжкото ми самочувствие. Или поне за акцизни парфюми, еднакво интересно е и стилно.
Тя: Ама разпоредбите...
Аз: Успешен ден.

Тя поставя пратката ми на шкафа и започва да върти към лампите следващата пратка - писмо. Вероятно да види дали не е писано нещо мръсно вътре.
Български пощи пак избиха рибата с неадекватни служители. И дори не ми е смешно.

сряда, 21 януари 2015 г.

вторник, 20 януари 2015 г.

Басня за Пуяка и за желанието на всяка цена да стигнеш до върха

В един кален и мръсен селски двор живеел един пуяк. Той много обичал да се прави на важен и да кръстосва из двора, но най му се харесвало да се върти около едно високо дърво. И се върти ли, върти, опитва се да хвръкне и да стигне до клоните, но не успява. Няма сили. Но това не му пречи да опитва пак и пак.

Минало прасето и му казало:
- Братко, гледам как се мъчиш, нямаш сили да стигнеш и до най-долните клони. Но виж колко лайна има наоколо, те са пълни с полезни вещества, яж по много от тях и ще станеш силен и ще скочиш до самия връх на дървото.
Решил пуякът да го послуша и о, чудо...два дни ял редовно лайна и само подскочил и веднага стигнал до клоните на дървото. Амбицирал се, седмици наред ял, ял, заякнал, станал голям, разперил се, подскочил и на върха на дървото. Чудо невиждано!
Много му харесало, най-отгоре, разперил се, почнал да се фука. Все пак...за първи път на върха. И то благодарение на изядените лайна. И продължавал да вика от радост.
В същото време обаче от фермата излязъл селянинът, забърсал очите и какво да види, най-отгоре на дървото стои една голяма птица и се пери и му нарушава тишината. Взел пушката и веднага я застрелял. Пуякът паднал на земята в калта, а животните тихо го заобиколили.

Прасето печално заключило:
- Братко, братко, ти как не разбра, че ядейки лайна, бързо стигаш до върха, но и бързо падаш.

петък, 9 януари 2015 г.

Хобитът - Битката на петте армии - с настроение за кино

Да си призная, имах лоши очаквания за тази трета серия на трилогията, заради отвратителната втора. Но следвайки старото правило, че като има битка, няма как да е лошо, взе и ми хареса филма.  С няколко критики към авторите:
- моля ви, без заигравки между джуджета и елфини, моля ви, разваляте всичко
- Гандалф и той се заигра с едната елфка и то пред мъжа и или поне за мъжа и го мисля, защото проспах  втора серия
- доста стегнат филм, като махнем 1 час, в който се биха с водача на орките. Ако се изреже този един час или се съкрати до 5 минути, филмът само ще спечели.
- специалните ефекти, моля, моля, намалете ги, досадиха!
- все се чудех, на кого ми напомнят джуджетата. Ми как на кого бе, на изпаднала глем група от 80те. И въпреки всички перипетии, оставаха елегантно небрежно брадясали, като току що фалирали.
Иначе, приятно е усещането, че поне краят ти е харесал. Да се надявам, че няма да подлепнат някоя от кратките истории на Толкин и да я разпънат до 9 часова трилогия отново. Тия в киното губят всякакъв такт и усещане за време.

четвъртък, 1 януари 2015 г.

Пустата му новогодишна програма по телевизията

Знаете ли, нещо интересно. Всяка година телевизионната програма става все по-слаба и по-слаба, което не мога да си обясня. Известно време вярвах, че аз остарявам и затова ми става все по-малко смешно. Но като се замисля, още преди много години, след всяка Нова Година, в Работническо дело имаше унищожителни критики в първия работен ден/брой на вестника, като азбучно правило. И тогава пускаха стари изрезки от новогодишни програми, като тогава бяха от 60-те и 70-те, които предизвикваха масов интерес, а с леко недоверие гледахме балерините и целия модерен шармантен блясък, бълван от Хачо Бояджиев /лека му пръст/.
Ваня вчера ми напомни, че отново цялата основна програма на телевизията се състои от стари скечове и изрезки от предни години, а новите неща са абсолютно негледаеми. Моите уважения към участниците в Комиците, но това е формат, в който дори и много добри актьори се губят и лъха на застояло и изкуствено. Аламинут е същата работа.
Вероятно се получава така, че шегите от 90те години, които тогава смятахме за плоски и неудачни, започват да ни стават смешни и забавни през 2014 година. И сигурно през 2035 с удивление ще гледаме програмата от 2014 и ще се смеем със сълзи, забавлявайки се.
Годините минават, а вероятно посланието на телевизионерите е - Мили хора, стойте навън, забавлявайте се, не ни давайте зор да бъдем особено креативни по празниците.
И сигурно са прави :) Наздраве!