Пътувам днес по обяд и по радиото...естествено, реч на президента. Позволявам си да цитирам част от нея:
Живеем в сложни и трудни времена, в един бързо променящ се свят. Членството на Република България в Алианса е основна гаранция за нашата независимост и национален суверенитет. Но това само по себе си не е достатъчно. През последните няколко години значително нараснаха изискванията към Въоръжените сили, а бюджетът за отбрана прогресивно намалява. Държавата и обществото са в дълг към своята армия. Независимо от това, процесът на трансформация трябва да продължи и да се ускори. Той трябва да се адаптира към реалностите на динамично изменящата се среда за сигурност. Целта е ясна – изграждане на модерна, мобилна и боеспособна Българска армия, оперативно съвместима с армиите на НАТО.
За да се гарантира изграждането на необходимите отбранителни способности и успехът на трансформацията като цяло, сме длъжни да впрегнем всички възможности, в това число сериозен допълнителен финансов ресурс от държавата. България трябва да изпълни своя съюзнически ангажимент, като заложи разходи за отбрана за 2015 г. от минимум 1,5% от Брутния вътрешен продукт и плавно да увеличи в следващите години тези разходи до норматива на НАТО от 2%. България трябва да засили сътрудничеството и да укрепи връзките със съюзниците. В програмата за модернизация, включително и проекта за закупуване на нов тип основен боен самолет, трябва да се заложи изискване за диверсификация и намаляване на много високата зависимост на страната ни от само една държава, производител на въоръжение. Така трябва да бъде и в енергетиката. Енергийната ефективност и енергийната диверсификация са неразделна част от националната сигурност и представляват стратегически приоритет за България. Европейският съюз винаги е излизал по-силен и по-интегриран от кризите. Например, след финансовата и дългова криза от 2008 г. Европейският съюз излезе по-силен чрез Европейския банков съюз, което затвърди доверието в еврото, като валута от световно значение.
Господин Плевнелиев, осъзнавам, че явно някъде дебне голям враг за България, който много желае да ни покори и изличи въобще от лицето на земята. Той явно ни дебне и търси всякакъв начин, само и само да ни удари зад врата и да ни събори в калта.
Не знам дали този враг вече обаче не ни е подкарал към унищожение, след като гледам резултатите в областта на здравето, образованието, културата, социалната политика. Войната явно вече от много години тече и ние губим. Но сега като наемем и нагоре, до 2% от БВП за оръжия, които да дрънкаме и да размахваме, дано ги стреснем.
Не знам защо, но се сетих за стрелеца от Лясковец...
Цитирам ви писано из новинарските сайтове:
Станало следното: Един човек с хронифицирано маниакално-депресивно състояние развива тежка ескалираща параноя.
Започва да изживява фантазията, че е обсаден от вражи сили. Фантазията става трайна и болезнена, фиксира се върху училището пред очите му. Инстинктът е да иска неистово (!) да се освободи от нея, защото това е тежко страдание, черен огън. Но в психотично-маниакалното състояние, в което се намира, начинът да се освободи от нея, е един: като превърне подозренията за военна обсада в действителна война.
Той отлага, колебае се, извмъчва себе си и средата, но все пак се бави. В един ден българското МВР му помага да премине границата. МВР създава пред очите му картина на военни действия: оръжия, бронирани камионетки, маскирани хора, придвижване на военни части, всичко това се видя по телевизията. По логиката на параноидно-маниакалната кондиция, човекът повежда истинска война, стреля.
Стрелецът от Лясковец е бил
достатъчно оборудван, за да води въоръжена кръгова отбрана в продължение на няколко дни, каза още Светлозар Лазаров, който бе изслушан от депутатите в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Освен оръжия, барикади с ламарини, залостени врати с греди и покрити с плат прозорци без видимост, Петков разполагал с храна, лекарства, стероиди и анаболи.
Господин Плевнелиев, наистина ли вярвате, че допълнителните средства за оръжия са това, от което България има нужда? Достатъчно време строихме магистрали, за да започнем сега да събираме пари, за да обновим оръжията на армията. Които след няколко години ще платим повторно, за да можем и да ги унищожим, за да закупим още по-нови. Не ви ли се струва, че заприличваме на оня нещастен човек от Лясковец, когото неадекватността на МВР подлуди и предизвика известните вам събития. Обградени от невидими и неподозирани врагове, тъжни до полуда от собствената си мизерия, опрели креват на входа, за да не може да влезе никой в нашия дом-крепост, през укрепената с подръчни средства врата. Тъжна работа...
