Пропуснати неща, за които съжалявам...

Много глупаво е да съжаляваш за нещо пропуснато. В последните дни ми се случват разни неща по улицата, за които искам да ви разкажа. По-точно, да опитам да извиня и себе си, че не съм реагирал адекватно...
Преди около две седмици вървя през града и точно пред един дюнер ме спира циганка. Със стандартната молба - за някой лев, но този път подкрепена от инсулинова писалка в ръката. Трябвало да хапне нещо. Признавам си, че не осмислих много адекватно за какво ставаше дума, но вероятно трябваше просто да и купя нещо за ядене, не да давам пари. Шансът това да е истина е много малък, но все пак...
Днес на една спирка едно усмихнато момиченце ме попита дали не искам да си купя ръчно направени картички. И там зациклих и се усмихнах и и казах  - Някой друг път. Метри след това съжалих, дори не питах какво я беше извадило на улицата, вероятно не бедност, а желание да продаде нещо свое някому. Не ми се стори удачно да питам. Сега ми се струва, че трябваше да купя една и да я подаря на Ваня. Сигурно са били много красиви, жените обичат тези красиви картички...
Наистина и за двете ситуации съжалявам и не трябваше да постъпвам така. Или трябваше? Вероятно утре ще постъпя по различен начин, трябва да бъде така.

Авто-мото блус

Отвори вратата на колата, даде контакт, за да провери фаровете и сигурно по инерция пусна и радиото, за да не скучае. За негово учудване, вместо някое радио, от уредбата изрева CRONOS  с Black Metal. Послуша го, докато провери кой фар е изгорял, удари обратно ключа, погледна черното парцалче, което висеше от жабката /мостра на плат за тениски, които ще поръчвам/, няколкото пръчици канела, които се виждаха през отвора и и пак ме огледа. Музиката спря, а той се ухили и вика – Специален клиент си – и се скри вътре да търси крушка мой размер.

До мен се закова кола, която бе преживяла тежко блъскане. В нея куче скачаше от задната на предната седалка, а собственикът свойски се изпъна до мен и запали цигара – и той чака майстора.
-    Ти да знаеш,  кучето е расово, гледай сега как няма да ми изяде баницата, започна първи той разговора. – Само ако му кажа, веднага ще я изяде, ама не му казвам. Днес тръгнахме на кафе, самички сме, а сега баничка си взех…
Майсторът излезе и взе да ми напасва крушката. Собственикът на кучето застана зад него и се изкашля и го попита тихичко за някакво женско име. Двамата започнаха да псуват и да кълнат жената. Той пак дойде за мен, загледа се в майстора и ми съобщи – Прекара го…
Кого,  попитах аз…
И как кого бе, бившата му жена, моята балдъза. Голяма мръсница се оказа, измамничка, тя катастрофира с колата, пияна, заляна, иска дъщеря ми да поеме вината…че тя била млад шофьор. И какво като е млад шофьор, какво и е виновна…
И той запали нова цигара, отвори вратата на колата, извади баницата от устата на кучето и взе да ръфа.
Като брат ми е, сами живеем, но сме щастливи…А ти тази Тойота не ти ли е малка??
Обясних му, че тази кола е на жена ми, а той се свъси и вика  - Аз пък се разведох!
Вкиснат отиде в другия ъгъл на сервиза, дояде си баницата и не напусна ъгъла си, докато аз не си тръгнах. Навън падаха тежки пролетни капки дъжд, които заплашваха да удавят всичко. Изглеждаше сякаш това бе началото на тежък и тъжен блус…