петък, 27 септември 2013 г.

Без цензура на Николай Бареков - на гости в Стара Загора

"Без цензура" на Николай Бареков и ТВ7 посети града ми - Стара Загора. Минавайки за броени минути, аз се потопих сред тълпата. Мисля си за това, че явно цинизмът ни е безкраен, защото хората продължават да правят шоу от нечия болка или нечия лудост. Съгражданите ми се втурват да гледат как другите се оплакват, след това и те се усещат длъжни да изреват пред микрофона. Тук таме по редиците от оплакващи се активисти преминават глашатаи, шепнат по ушите, след това активистите се оплакват, задават въпроси. Наоколо всички цъкат, в каква държава живеем само, а...
След това имаше песни, танци, въобще, забавна програма. Революция без цензура за около час, а след това си правим дежурните изводи и си отиваме у дома, тананикайки си под мустак някоя песен, изпята на плейбек.

Добре, че у дома мен ме чакаше дъщеря ми, която днес изпищя "татаааааааааааааа" и започна да пълзи към мен...Стана ми хубаво, усмихнах се и забравих.


неделя, 22 септември 2013 г.

Прониза ме една внезапна мисъл...

Прониза ме една внезапна мисъл, след дълъг и нелеп разговор с някого. Осъзнах, че положението е повече от критично и светът ни е населен с агресивни идиоти, които искат да наложат мислите си, усещанията си, желанията си. Много често и успяват. Хората им вярват.

И какво ме чака. Вариант едно е да не обръщам внимание и да се правя, че не виждам. Вариант две, просто да ги последвам. Вариант три, да бъда себе си, съобразно своите виждания. Вариант 4 - има ли такъв вариант, май няма.

Май избирам вариант 3, което ме сигурно значи доста безпокойства и нерви. Но мисля, че си струва. Дали наистина е така, някога ще си призная...


четвъртък, 19 септември 2013 г.

Назад към комунизма...

По новините чух, че младите искали да живеят обратно в комунизма, макар масово да не знаели какво точно е представлявал той, бил нещо лошо, но и много добро, голям купон...
Замислих се и аз, дали бих желал да живея обратно в социализма или както тогава му казваха, на непостигнатия комунизъм в България. Труден въпрос.

От една страна, през 80те години се беше свършило илюзорното благоденствие на развития социализъм и една след друга се редяха кризите - за тоалетна хартия, за телевизори, за какво ли не..Нямаше елементарни неща, всеки гледаше да докопа нещичко и да го изяде у дома, криейки се от съседи или роднини.
От друга страна,  живее ми се в това време, заради относителната свобода, която беше сладко да си извоюваш...записите на Judas Priest - Defenders Of The Faith - сочен за религиозен албум или опитите да измамиш учителя, който проследяваше за дължината на косата преди училище. Или пък за почти перверзния ми вече интерес към странните неща - хладната самота на мрамора в сталинските здания, които миришеха на минало, тотемните надписи и плакати, които никой не махаше, почернели от мухи и прах, първите ми дънки, купени от магазинче в хотел, произведени в Ливан, самотата и пустотата на улиците, странните и алогични неща, които всеки ден се случваха пред очите ми ...Не бяхме свободни, но бяхме проклети да живеем в интересни времена, през които можехме да опитаме поне в главите си да бъдем свободни. Много хора успяваха...много така и така не разбраха, че имат глави, докато рапортуваха и приемаха чуждите рапорти, за да ги предадат по-нагоре...

Но никой от младите хора не знаел кой е Вълко Червенков, че ние да не знаехме случайно...Цялата история на България между Георги Димитров и Тодор Живков минаваше в един урок, в който много сгъстено се говореше за "трудностите по пътя към развития социализъм..." И за Сталин много много не се говореше...Но всичко за Брежнев бе пред очите ни. Както и за Тодор Живков...

От трета страна, замислих се, какво ли щеше да бъде в България, ако не беше паднал режима на Тодор Живков. Още 3-4 години по инерция, преди някой по-млад от него /но задължително над 70/ да поеме курс към либерализация, съчетан с отваряне към западни партньори. И след това някой около 50, син на някой около 70, да поеме управлението, с твърдото решение да ни доведе до рог на изобилието, като ни довърши от глад и мизерия. Идеалното време да ни изкупят евтино, за да ни продадат за скрап. И пишейки това, започнах да се чудя, въобще, падна ли режимът на Живков или ние просто не разбрахме какво се случи. Защото май вече и за скрап не ставаме.


понеделник, 2 септември 2013 г.

Поне 10 признака, че идва есента



-       -   Някой обра ябълките от дърветата, ама от всичките, дори и от най-високите клони. Някой обвиняват циганин със стълба, но аз съм сигурен, че това е есента.  Време е ябълките да опадат, за да има пак ябълки другото лято. Ако някой не изкорени дърветата около блока ми, за да построи нови паркинги или нов блок направо.

-      -    Вятърът прави тихо ШШШШШШ по улиците нощем, когато всички спят. И си е студеничък. Добър повод  да се завия днес.

-        -  Трениращият късно вечер, който редовно е  много потен и просто сменя тениската, като само леко си замива ушите, днес се изкъпа. Никой не разбра как да реагира.

-         - Нощ е, но мирише омайно на лютеница и чушки, явно някой се възползва от тъмнината, за да подготви зимнина.

-        -  Много сериозно се замислих, дали да не направя курбан за здраве. От една страна, сигурно има нужда, поводи за притеснения много, от друга, това аз, увереният сталинист прагматик ли го мисля. Ми есен е.

-        -  Всички са много изнервени, а аз едва чакам отпуската ми след няколко дни – 16 дни, в които трябва да се наспя, да слушам музика, да играя с бебето и да пътуваме из България. И да опитам да драсна някой ред, нещо, което много ми липсва.

-          -Разбрах, че който се вълнува от всичко, той не живее дълго. Ще се опитам да напасна своите приоритети за бъдещите години, колкото и да остават.

-         - Напоследък много сънувам селото ми, не знам защо, постоянен мотив за сънища. И всички починали мои роднини, които са заедно. Събуждам се много замислен, какво всъщност се случва и защо ги сънувам, не мога да ви кажа.

-          -И хората наоколо много ме замислят, често с негативни неща. Не съм чувал нищичко хубаво от месеци за никого, толкова ли е зле всичко. Явно да...

-          -Днес разказах за първи път приказка на Уляна- Мария, която ме отряза на половината с една прозвка и се обърна на другата страна, успокоена и нацелувана. Това дете растее и хубавее всеки ден.

-         -  И май самият аз навлизам в житейската си есен,  с наченатите си  41 години. Често си мисля, че искам да е дълга, плодородна, с много цигански лета. Защото за зимите винати сме неподготвени и ни изненадват. Но дори и да го искам, често си казвам, че единственият начин да разсмееш господ  е да му разкажеш за плановете си. Добър повод  мълчаливо да се разсмея в нощта.