Дали наистина непълнолетни циганки с по три деца докарват над 1000 лв. месечно от помощи?

Един познат ми сподели, че ако искал да разбере какво наистина става в България, гледал по това какво продават хората по обявите.  Друг намираше истината за ситуацията в клиповете на Пайнер, разкодирайки я по моделите на поведение. В древни години хората гадаели за истината по вътрешностите на заколено животно или просто хвърляли боб. Вероятно и днес трябва така да търсим истината, с отчаяни мерки и средства, защото нея просто я няма. Замислих се, че хората в наши дни дори не мислят и не могат да разсъждават, а просто приемат всяка дума по интернет или в медиите за истина. „Видях го в интернет” е вече равно на доказано сто пъти явление, в което всички са длъжни да повярват. Но какво да правим, ако...насреща имаме медиа или група от медии, които искат да променят мнението ви, да ви водят за носа, да ви закарат далеч, а вие даже да не се усещате, обзети от „праведен гняв”. Мотивите на медиите са ясни – трафик от потенциални читатели, социален вирусен ефект, по-добро лице пред потенциални рекламодатели...всичко това се равнява на пари, стотинка по стотинка. Но какъв може да е материалът?

В момента масово се споделя следният текст, който се появява в различни сайтове под различни имена. Давам за пример следния негов вариант „Непълнолетни циганки с по три деца докарват над 1000 лв. месечно отпомощи”. Под всяко споделяне в социалните мрежи има стотици, хиляди коментари на бесни хора, които негодуват, че непълнолетни циганки с по три деца си докарвали над 1000 лева на месец от помощи. Но да преминем към самия материал:

„Непълнолетни циганки с по три деца докарват над 1000 лв. месечно от помощи”

В същото време една работеща майка със среден доход в семейството малко над 350 лв. хем плаща данъци, хем не може да разчита на помощ от държавата за отглеждането на своето дете.
При възможност да се възползва от 16 вида социални плащания, една непълнолетна и неработеща 17-годишна майка на три деца, както обикновено се случва при ромите, може да достигне месечен доход от около 1100 лева, като тези пари идват от джоба на всеки съвестен данъкоплатец.
Това коментираха от Центъра за демографска политика, цитирани от вестник "Бряг". В същото време една работеща майка със среден доход в семейството малко над 350 лв. хем плаща данъци, хем не може да разчита на помощ от държавата за отглеждането на своето дете, казват председателят на ЦДП Искрен Веселинов и колегата му проф. Петър Иванов.
Заради дисбаланси, от ЦДП канят премиера Пламен Орешарски на диспут. От организацията твърдят, че децата на работещите българи са дискриминирани. Аргументите, които излагат в подкрепа на твърденията си, са намаляване на населението не само поради висока смъртност, но и поради икономическа емиграция. Освен това Веселинов и Иванов подчертават, че не са сметнали някои други видове помощи, като за отопление, за учебници, за закуски. 
След като се предвижда прагът за подпомагане да остане 350 лева, експертите смятат, че се лишава една голяма част от бедните работещи хора от достъп до социални услуги, коментират от ЦДП.
За примера с работещата българка проф. Иванов коментира: "Пред семейството на тази българка очевидно има само две перспективи: мизерия или емиграция". Неговият извод е, че правителството дискриминира образованите и работещи хора в полза на необразованите, неработещите и паразитиращите. За да има баланс в отношението към майките в България, от Центъра за демографска политика предлагат поне да се премахнат рестриктивните мерки спрямо онези жени, които докато са в майчинство, са дали децата си на ясла. Идеята е те да не връщат взетите майчински. Съветът на русенските специалисти към кабинета е да обмисли въвеждането на образователен ценз за майката при определяне размера на помощите за деца. Такъв пример има в община Ботевград, която дава помощи за новородено в зависимост от образованието на майката. Призовават още България да ползва опита на страни, които са решили успешно демографските и етническите си проблеми, като Сингапур, където въобще няма социални помощи.
Справка на Центъра за демографска политика: Социални помощи за майките в България в новия бюджет на кабинета "Орешарски" 1. Помощ при бременност, по чл. 5а от ЗСПД, еднократно 150 лв., само за тези, които не са плащали осигуровки по КСО и със среден месечен доход под 350 лв., общо 450 лв. месечно; 2. Помощ за раждане на дете, (250 лв. за първото, 600 лв. за второто и 200 лв. за третото дете) общо 1050 лв. еднократно; 3. Помощ при раждане на дете с увреждания, еднократно 100 лв.; 4. Месечна помощ по чл. 8 от ЗСПД (при родители без социални осигуровки и доход под 350 лв.), по 100 лв. месечно до навършване на 1 година; 5. Помощ при раждане на близнаци, по 1200 лв. на близнак, еднократно 2400 лв.; 6. Месечна помощ за дете (35 лв. досега), а от 2014 г. по 50 лв., след това може и повече, при доход по-нисък от 350 лв., или общо 150 лв. месечно; 7. Месечна помощ за деца близнаци до завършване на средно образование, месечно по 52,50 лв., общо 103 лв. месечно за години наред; 8. Месечна добавка за дете с увреждания (70% от брутната МРЗ), по 189 лв. месечно (според годишния доклад на Държавния департамент на САЩ, 47% от циганските деца в България са болни от астма или диабет); 9. Целева помощ на първолаци – еднократно 150 лв., с праг 350 лв., общо 450 лв.; 10.Компенсация за детска градина (чл.10б на ЗСПД), по 100 лв., общо 300 лв. месечно; 11.Безплатно пътуване на многодетна майка, годишно примерно 100 лв. всяка година; 12.Диференциран минимален доход (ДМД) по чл.9, ал.3, т.8 на Правилника за прилагане на ЗСП месечно в размер Х%65 лв. (65 лв. е Гарантираният минимален доход, ГМД), примерно 50 лв. месечно; 13.ДМД за дете до завършване на средно образование, 91% от ГМД, или по 59,15 лв., общо 197,45 лв. месечно; 14.ДМД за родител, отглеждащ сам дете/деца до 3 години (самотна майка), месечно 78 лв. (чл.9, ал.3, т.10а от ПП на ЗСП); 15.Помощ за превенция за изоставяне (при заплаха за изоставяне на новороденото), еднократно 325 лв. (5 пъти ГМД); 16.Помощ за реинтеграция (да си вземе обратно изоставеното дете) евентуално еднократно 325 лв., може и повече, еднократно 1025 лв. за трите деца."

При първи прочит, вероятно на всеки му идва да грабне пушката. Но мога ли да попитам няколко простички неща, вас, които чистите пушките...

- „коментираха от Центъра за демографска политика” – да уточня, ако се подведохте по гръмкото заглавие: „Центърът е българска неправителствена гражданска организация със седалище в гр. Русе.

Създаден е през 2010 г. от група интелектуалци с интереси в областта на демографията, статистиката, политическите науки, социологията, социалната психология, етнологията, етнографията и др. Регистриран е по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. 

 Главните принципи в публичната дейност на Центъра са:

          1. Яснота;

          2. Отказ (от манипулираната стандартност и нехайството);

          3. Ирония;

          4. Упорство. (Съчетанието е на Албер Камю.)”

Което значи, ако сте мислили, че това е правителствена организация, не, това е НПО. На сайта намирам още едно интересно послание „Никой в Центъра не получава възнаграждение за работата си в него, колкото и чудно да изглежда това някому. Напротив, всеки плаща символичен членски внос. Но знаем къде са парите. Знаем още, че Орфей не е негър.”

- "Пред семейството на тази българка очевидно има само две перспективи: мизерия или емиграция" – в България няма закони, които касаят само майките от ромски произход. Теоретично, майка от български произход има същите права, но заглавието подвежда. Бих бил щастлив да ме поправите, ако някъде в закона има указано деление на майките по техния етнос.

-         специалистите от НПО-то изброяват 16 възможности за печалба на една майка, която е:

• под 18 години
• с три деца минимум
• две от тях са близнаци
• вероятно и трите са с увреждания
• успяват до 18-тата година на майката да постъпят в първи клас /вероятно тя е родила първото на 9 години?/ и трите
• същевременно учат и в средното, за да ползват друга помощ...
• хем тя ги изоставя, но получава пари за превенцията
• но получава пари и от това, че  ги е взела обратно
• и куп други условия...

Замисляте ли се, че условията си противоречат, защото голяма част от тях са еднократни и само при специални обстоятелства, което значи, че няма как да се акумулират в един месец приемане в първи клас, завършване на средно образование,  както и компенсацията за детска градина...

Да не говорим, че никъде не е казано, че това се отнася само за майки от ромски произход. Болшинството от оплакванията са, че българските майки получават по 350 лева. Умножете го по три..

- Плащане СРЕЩУ неплащане на данъци и осигуровки – въпрос на личен избор, системата е солидарна и  работи и в двата варианта. Да, и в двата парите са недостатъчни, което е по-сериозния проблем. Но това от Центъра за демографска политика не го коментират, въпреки, че знаят къде са парите.

За съжаление, почти никой днес не успя да разчете статията и да види уловката, че някой просто си прави посещения и трафик от недочитането и неразбирането на поредната медийна манипулация. Даже си мислех, че ако напишем статия със заглавието „Двуглава проститутка дебне около Стара Загора”, бихме събрали вероятно повече коментари на повярвали читатели, които ще минават покрай града ни с много по-голям интерес. Но да работиш в медиа било интересно и увлекателно, а борбата за читатели...жестока.

Животът според пред големия шкаф, пълен с цветни непотребни неща

В съседното заведение цял ден тече някакъв странен банкет, който започна по обяд, надуха яко хора и ръченици, по едно време премина през някакво детско парти, озвучено с поп-фолк, продължи с народна музика и плавно около 17 часа започна стара бг естрада. И не бих се учудил никога на този културен омлет, ако към 17.30 от заведението не зазвуча песен на Клиф Ричард от неговите евангелистки албуми.

За момент се замислих, че това е рязък случай на културен дисонанс, защото колко ли хора знаят за Клиф Ричард, че внезапно открил Господ, че направил куп албуми с евангелистки мотиви, че да могат да вкарат и негово мр3 в саундтрака на този див квартален купон. Вероятно не повече от 1% от хората го помнят...или ще оспорите това? Но защо пък аз трябва да го помня...Това наказание, проклятие ли е или просто дарба?

От дни ми се върти да ви го кажа, че се усещам като огромен стар шкаф, пълен с някога много цветни и важни неща, които са загубили май абсолютно всяка стойност в съвремието ни. Ако отворим вратата, задължително ще има скърцане. И шкафът ще е нестандартен, тежък, дялан някога през 60те в някое незнайно ТПК, по-масивен и непоклатим и от брониран сейф. Вероятно, за да запази всичко, което някога е било складирано по рафтовете – добре подредено и непокътнато.

Сигурно бих започнал от първите ми разходки по улиците на онази Стара Загора, която никой вече сякаш не помни. Опитите ни да пием вода от маркучите на цистерните, които тогава редовно миеха улиците. Някогашните полета с орехови дървета, на които още като млади новодомци, аз и малкия ми брат ходехме с баща ми и майка ми на пикник, където сега е голям супермаркет и няма и помен от тогавашната зеленина. Далечните зелени поля от прозореца на нашия блок, които скоро изчезнаха под напъните на бетона и панела. Първите ми играчки рицари. Първите букви в училище. Научих се да дебна в малката книжарница и всеки ден да я питам за книги за индианци. Научихме за Солидарност и Полша, пишехме писма до Рейгън и ядяхме вафли, подарени от дядо Мраз. Очакването, че звездата от чинията на Бузлуджа ще се вижда чак от прозореца ни. Дните на космонавтиката и ТНТМ, ентусиазмът от всеки портокал, боязливостта от усещането, че шоколадовото яйце е предмет на враждебна, капиталистическа култура, което не му пречеше да е много, много сладко.

Безкрайно многото вторник и четвъртък предиобеди, изкарани пред Селената в кухнята, слушайки Бийтълс и Щурците по „Гласове и мелодии, които помним” и вечно закъснявайки за училище. Първите ми касети с музика, книгите с фантастика /”Непобедимият” от Станислав Лем/, киното по Десета муза всеки вторник вечер.  Баща ми изчезна за 2 седмици, а после се разбра, че се е случил Чернобил, а те са вдигнати по тревога, очаквайки трета световна война. Чух Iron Maiden и Judas Priest, първите ми записи на едно малко джобно касетофонче. Всяко поредно училище, началото на възродителните процеси, за които научих след екскурзия във Велико Търново, а у дома нямаше вода, за пореден ден.

Напълно се изпразниха витрините по магазините, започнаха смутни времена, а после в един мъглив ден се смени системата. Дните, в които учениците носеха запис от националното радио на директора на училището – заповед на министъра за ваканция, поради смутното положение. Веднага ни пуснаха, цялото училище. По улиците имаше всичко, вълнения, брадати мъже мъкнеха знамена, стари хора продаваха книгите си, първите митинги бяха вече факт. Пловдив през моите студентски години, кризата, скоковете на долара, жените, с които бях или тези, с които исках, а не се получаваше да бъда. Стотиците срещи „пред пощата”, редовното ми хранене с хляб, картофи и бира, кубинките и дългата коса. Връщането ми в Стара Загора, първият компютър, всичките ми връзки, къси или дълги, всяко падане и ставане. Безкрайните дълги летни нощи пред компютъра, когато отвън още беше гора. Всяко събитие, което вече съвсем вяло просто регистрирах. На рафтовете има още много, много неща, наредени по имена, цвят, събития.

Не знам защо ли ми е този шкаф. Колко учудено ме гледат, когато им говоря, че Уляна Громова е героиня от Млада Гвардия, като обяснявам за Квазимодо, за Остап Бендер, защо Пилат си е измил ръцете, кой първи от Бийтълс почина и за какво Уорхол е рисувал Елвис и Мерилин Монро. И кой по дяволите е Чарлз Менсън.

До такава степен съм се оплел, че от години се мъча да се сетя, имаше ли в СССР голям пожар- екологична катастрофа, около година преди или след Чернобил. Готов съм да се закълна, че по телевизията всяка вечер показваха танковете, които гасят огъня. Дали мъгливите пролетни утрини от моето село, с улиците с мирис на рози и люляк, не са просто измислица или детски сънища.

Не знам дали не е време да затворя завинаги този шкаф и да гледам само напред. Но и да хвърля ключа или пък да го оставя и само понякога да надничам. Не знам и дали да продължа да трупам спомени в някой друг шкаф, по-модерен, но еднакво вместим. Или просто да гледам напред, опитвайки се да изхвърля всичко старо и вероятно непотребно. Труден въпрос. Вие какво ще ми препоръчате...

На вратата има баба и те търси...

Да го отдадем на това, че днес бях на работа с колата. Плавен, нормално нервен ден, в края на който ме извикаха на вратата на офиса. Човек никога не знае какво да очаква от едно такова повикване, най-често това е проблем. Като единствен мъж в офиса в момента, добре знам какво може да бъде проблем. Пияна представителка на благотворителна организация, некоординиран пенсионер, който е решил да дойде и вкупом да се ръкува с всички, по някаква спонтанна негова идея или....колежката ми шепне „Баба! Търси теб!”

И хубаво де, каква баба....

От полусянката на коридора се измъкна баба на около 70-75 години. Наконтена, с капела, със сбръчкана кожа и облечена в цветни дрехи. Като цвете от хербарий, което някой беше придържал забравено с години между кориците на скучна, но тежка книга. Лъхна ме и леко на пот.

„Аз съм много артистична  личност, свиря на пиано, дойдох чак от Димитровград днес, но се оказа, че съм свършила парите. Идвам да ви се представя, вие сте главният редактор, нали?”

Разговорът тръгваше в лоша посока....

Бабата извади 2 книжки, на корицата на които имаше нейни снимки, озаглавени „Потъване в светлината” – първа и втора част. Не ми ги пъхна в ръцете, но ги завъртя и обяви...

„Не си ги продавам, но искам да се върна в Димитровград. Аз съм творец, ще ви ги дам, а вие ще ми дадете 10 лева, защото хартията е скъпа.”

Никога не съм знаел какво да правя в такива ситуации. Бил съм груб, понякога и деликатно съм обяснявал, че не искам да купя нищо, което не ми трябва, което може би е и по-грубо. Вдигнах ръце и обясних на бабата, че имам дъщеря у дома и искам на нея да взема нещо. Не исках да бъда груб, но „тя ми е по- важна”. Бабата не загуби никак кураж, но попита дали ще може да влезе по стаите да разпита някой дали няма да купи. Попитах колегите, но никой не прояви интерес. Бабата не беше разочарована, а просто апатично продължи към горния етаж. Или май слезе към долния.

Бях побързал да затворя, защото никога не съм знаел какво да правя в такива ситуации, когато странни хора идват, за да поискат пари, в замяна на нещо си там. Много ми е чудно, дали не трябваше да и дам 10 лева и да хвърля книгите и. Или това с „автобуса за Димитровград” беше просто измама, доста вероятно, чест трик на хората, които се мъчат да вземат пари от някого. Или пък просто трябваше учтиво да и откажа и въобще да не се обяснявам.

После се замислих, докато пътувах с тази пуста кола. Пътуващите врата по врата хора, които искат пари за „нещо си там” са много лош признак за естеството на нещата в държавата ни. Всеки се е сблъсквал с тях. Дали винаги намирате правилния подход към тези хора...не мога да гарантирам за себе си...