неделя, 21 април 2013 г.

Да вярваме или да не вярваме на рекламите?



Все по-често чувам, че рекламите лъжат. Как да им повярваш, след като виждаме света, който те представят, виждаме какво е около нас, дали използвайки продуктите и вярвайки в идеологиите, точно около вас ще стане по-добро и красиво. 

Само преди 20-30 години, този въпрос не стоеше въобще пред никой.  Не се учудвайте – нормална реакция, след 45 години комунизъм, в който целият рекламен ресурс на нацията бе насочен към рекламата на позитивния образ на социализма, в който ни караха твърдо да вярваме /почти 100% успеваемост на кампанията, доволни клиенти, които се връщат за повече/ по всякакви начини, мерки и прийоми. Написаното във вестник /дори не само Работническо дело, а който и да е/, чутото по радиото, видяното по телевизията – това нямаше как да бъде лъжа или непроверен факт. Искрено вярвахме, че някъде седи някой, който проверява всичко, в наша полза. Продуктова или имиджова реклама на нещо извън ръководната роля на партията почти нямаше, освен ако не броим епизодични и спонтанни самоинициативи, примерно  телевизионните импресии с гледки от курортите от края на 70те. Помня  рекламен клип, в който козметичка обясняваше как стърже напукани пети с нещо, което приличаше на ъглошлайф, сигурно съвсем нормално за началото на 80-те години. 
Вероятно на всичко друго извън партийната пропаганда се е гледало несериозно или как да тръгнещ да рекламираш продукти, като той няма алтернатива или конкуренция – едни и същи телевизори Велико Търново има навсякъде, защо да го рекламираш, след като избор няма. Не е логично и телевизорът Велико Търново да е по-добър или по-престижен от съветският си аналог. Няма да ни пуснат да кажем, че е по-добър или в нещо превъзхожда SONY, защото това би означавало революция...да споменеш капиталистическа марка.

Тези условности и затвореният ни начин на живот, както и жаждата за информация, превърнаха тихата и мирна Народна република България в Република България, страната, в която се проведе масово информационно, рекламно и промоционално клане в първите години от така наречената «нова демократична епоха».

За какво ви говоря?  
Дори не споменавам политическите послания или кампании. Говоря за продуктовите реклами – прости слогани „Най-вкусните палачинки” превръщаха тиган и някакви палачинки в бизнес за хиляди лева дневно. Заведение в родния ми град Стара Загора направи рекордни обороти с това, че просто даваше 1 малка кисела краставичка към всяка ракия, което всички пияници в града веднага обикнаха, та това бе лично отношение. Сигурно всеки познава и хора, които са пускали пари в писмо, към анонимна пощенска кутия, която им обещава „Сто рецепти за успешен бизнес” или еликсир за  успешно лечение на всички болести, плюс гарантирана сексуална потентност и успехи в работата  и личния живот. Историята мълчи какво са получавали в отговор, помня, че познат получи срещу 20 лева едно семенце от гинко билоба, както и бизнес план за отглеждане и успешни продажби на продукцията от това семенце. Просто изчакайте няколко години, докато поникне, порасне и започва да дава печалби.

Голяма част от тези хора вече ги няма сред нас, но историите за грандиозните провали и изгубени надежди все още красят много семейни събирания. И за всичко това обвиниха нея, рекламата.

Всъщност, истината беше, че комбинацията от наивност, алчност, мързел, съчетана с пари в джоба, винаги създава грозни резултати. Добавете глупост и резултатите ще са фатални. Потребителят от началото на 90те години нямаше необходимата зрялост, вярваше в бързия успех, желаеше всеки символ на мечтания лъскав живот, не вярваше в работата, а в джоба му се диплеха парички, крити под дюшеци и в буркани. Нямаше и кой да го пляска за ръката като малко дете, че не всичко шарено и бляскаво е безопасно. Резултатите ги помните.

Дали нещата са се променили днес, над 20 години след това?
Със сигурност, няма как да не отчетем няколко основни фактора, на едно от първите места – потребителят не е във завидно финансово състояние – което прави атаките върху него още по-ожесточени, но никой не може да предполага кой ще спечели неговото внимание – мобилен оператор, банков заем, пълна торба с ядене от някой супермаркет или маркова козметика. Потребителят е и уморен и изтощен от информацията, с която го заливат всички медии, личната му поща, старомодната му пощенска кутия, която излива тонове реклами, телевизорът, който бълва на всеки 20 минути дълъг блок с послания.

Представете си, че обръщате внимание на всичко.
Добре дошли в лудницата. Не ви го препоръчвам, пазете се, дори и ако малко сте предразположени към това.

Посланията са все по-рафинирани и изтънчени, щастието, основата на всяка успешна реклама, става все по-дефицитна стока. Вижте себе си в новия автомобил, усетете как вятърът гали косите ви, на вашия спътник, примижате от изгряващото слънце над топлия океан пред вас. Отваряте очи отново и пред вас е добрият приятел, старият телевизор, който просто ви предлага да  купите автомобила, днес и изгодно.
С право на данъчен кредит, въпреки, че дори може и да не знаете какво е това.

Всъщност, лъжат ли рекламите?
Добре, а вие обичате ли да ви лъжат? Много често в нас се буди малкото дете, което моли дядо си и баба си – лъжи ме, но ми разказвай. Преди много години аз бях това дете, което молеше така за приказки.
Това дете още не си е отишло, но то все още умее да различава добрата приказка от истината.
За съжаление, в нас все още си седи този пуст навик от миналото да бъркаме информацията с преувеличението или недоизказаното. Във душите ни дреме наивното дете, което иска приказките за разкош, спокойствие, щастие никога да не свършват. Те изглеждат така лесно достижими – руло тоалетна хартия, заем от банката, кило банани от супермаркета...Колкото по-лесно достижими изглеждат високите цели, толкова е по-вероятно да ви мамят, осъзнайте го това.

Рекламите са една пожелателна илюзия, която често буди доверие в нас, въпреки, че нямаме основание за това. Преди да ги обвините тях, вгледайте се в себе си и се замислете, дали проблемът не е в разбирането ви за света. Дали желанието ви за слушане/гледане на красиви истории и неща не измества самото им случване. Сигурно не е лошо да отворите и третото си око, критичното, с което да премисляте всичко, преди първосигнално да направите ненужни стъпки. Тогава всичко наоколо ще стане много по-сиво и скучно, не го отричам. Но може би така ще успеете да направите света си наистина по-щастлив.

И в крайна сметка, лъжат ли рекламите?
Не, рекламите не лъжат. 
Лъжете се вие
Четете повече художествена литература, развивайте фантазията  и ума си, бъдете готов да различите посланието от пожелателната илюзия. Научете какво е бяло и какво е черно, къде се смесват и кое е добро за вас и кое вредно. С това май проблемът приключва. 

Дали ще ви хареса посланието ми – имате право на избор, нали?

Ивайло Тончев
Маркетинг мениджър

събота, 13 април 2013 г.

Писна ми от чалга!

Господин Тодоров, искам да ви занимая с един привидно глупав и дребен проблем, който /вярвам/ сериозно тормози живущите на улица Венера в квартал Малък Железник. И така, от около година там работи заведение под името Инфинити. Цялото минало лято, всяка вечер - шумна жива музика, оркестърът свири на двора, безброй пъти аз и съседи сме викали полиция, за да ги помолят да спрат. Имам жалба подадена в общината - отговорът - направена е проверка в 23.30, всичко било тихо, имали разрешение за жива музика. От няколко дни се започна пак - шумна музика, която се чува навсякъде. Опитах се да разбера, дали разрешението касае заведението - където ако свирят - при затворени врати, няма проблем или дворът му - където очевидно има проблем, при въпросните високи децибели. И докато пиша, оркестърът е все едно под прозореца ми. Може ли да се направи нещо, възможно ли е замерване от компетентните органи на нивото на шума, защото идеята да стоим цяло лято със затворени прозорци...просто не е работа. Цял квартал срещу заведение с 6 маси вън и вътре...труден въпрос.
https://soundcloud.com/ivaylotonchev/shum-at 
И да допълня - това е записано в 19.40, събота вечерта, в един български квартал, в който трябва да си стоим зад прозорците, докато отвън се...живея на около 60 метра от заведението. Жал ми е за хората, които живеят точно до него. Сега в момента пеят - Всички сме хора на този свят, хубаво, ама...не искам да съм човек в такъв свят.
 ПИСНА МИ!

вторник, 9 април 2013 г.

SCI: Спестявай разумно и...не се сърди на усмихнатите хора

Един уморителен и сив ден бе на път да завърши по подобаващо труден, почти агонизиращ всичко в мен начин, когато като мексиканска вълна, през мен мина усещането от този клип.


Шапка свалям на режисьорите на тази космически динамична бизнес приказка, която започва с вълна от усмихнати хора, които няма как да не са щастливи, без да има особена причина, те просто са заедно. Това е  добре, не съм против, аз съм ЗА хората да са заедно.
След това, лидерът заявява, че няма нужда да се открива топлата вода, че мрежовият маркетинг е най-бързият начин да се придвижат стоки и услуги до крайния потребител. Мека музика, все едно капе разбито казанче. Да, да вървим напред към успеха, що пък да не! Важното е да се взимат решения, да продължат напред и да не се примиряват със статуквото. Ми аз съм такъв! Корав и решителен!
Усмивки, мека музика и прегръдки, бавна, но сигурна кулминация.
И първата сватба в SCI...ми женят се хората. И това... добре. Хуморът ми напомня старите новогодишни програми. Следва спонтанен смях и дюдюкане от тълпата. И ето, има 5 коли, но...смехове, ентусиазъм, смехът на някой от водещите е почти мефистофелски*...колите били стари соц-возила. Кратка разходка покрай всеки автомобил, в която всеки от лидерите е измъчван от терзания, тълпата се смее, водачите на паството триумфират със стари, но много сладки лафове. В следващия момент, ето, те са вече в новите БМВ, дето им се пишат на...няма да кажа къде...следват клаксони и бърз триумф, последван от край, който е просто неочаквано тих.

Ще взема и аз да дам едни пари и да стана част от многото щастливи хора, какво седя като ДРЪТ и беден песимист, дето му опада косата от дърпане. Какво ми са виновни усмихнатите хора... Ще си купя бяла риза, ще сглобя от три костюма един и ето ме, човек от новото време /моля, никакви илюзии с онази политическа пасмина/. Дали щастливите хора ще ме вземат и мен, Гуакамолето** на мексиканската вълна? Дано...

Бележки под линия:


събота, 6 април 2013 г.

Тъжни размисли по повод Избори 2013 - фарс и черна комедия, взети заедно



Във въздуха се носи нещо, упорито си запушвам носа, ушите, очите...но то прониква навсякъде. Казват му...избори, 2013. На предните избори коментирахме много с колеги, че няма как да стане по-зле, по-мизерно и нещастно, няма как да ни промият повече. Гласувах за ГЕРБ, отвратен от местни БСП активисти. Не очаквах кой знае какво, но...надявах се гласът ми да не бъде погубен.

Години след това, 2 месеца преди изборите, усещам, че ако е имало дъно, ние отдавна сме го минали, при което продължаваме да се ринем в калта и лайната, успешно и усмихнати, роден въздух, какво да направим.

Протестите: Не можах да разбера, какъв беше смисълът от протестите, които след падането на правителството се размиха рязко и на улицата останаха само лумпените, които и те бавно си отидоха у дома, да гледат шоу по ТВ. В един момент държавата се разклати, очаквания за промяна, непосилни сметки, тежко положение...Минути след падането на правителството и поемането на някакви промени от служебното правителство, всичко е тихо и спокойно. Животът върви вяло и сиво. Полицаите пред ЕВН си пушат на спокойствие и чакат да им мине смяната.

Падането на правителството: Може ли дърво да падне, без въобще да е клатено? Така се получи, падна си то, милото, лъснаха веднага злоупотреби, симпатичният Миро Найденов с обвинения, момчето с пицата – сериозни критики, проблеми къде ли не, които тепърва почваме да оправяме. Добре бе, хора, това преди месеци не го ли виждахте и как 2-3 седмици извън властта и си отворихте очите, че има проблеми, че нещата не са вървели както трябва. На какво се дължи тази 4 годишна слепота и това внезапно проглеждане? "Чудесата" на академик Норбеков?

Служебното правителство: Като служебен кабинет, никакви очаквания, дори и имената им няма да запомним. Няколко месеца под прожекторите и после...спомени. В това време всичко е на изчакване.

Начало на самата кампания за изборите: Неписаното начало на кампанията удиви и мен, старият и тъжен циник. Иван Костов поиска да ми стане приятел, Станишев директно ми се натресе с някакви абсолютни алабализми, а Волен ме предупреди, че трябва да си връщаме България отново – втората по златни залежи страна в Европа и най-бедната, в същото време. Преди време коментирах, че на едни следващи избори няма да има какво да се обещае, защото всичко е било вече обещавано, по много пъти  и едва ли ще се вържат хората на някого. Уви, или ние сме плиткоумни и не помним нищо или колегите в сектора с илюзиите в София успяха да изстържат всичко от загорелите тави, да го набъркат, освежат с малко зелено и да ни го сервират. Няма как да не ми направи впечатление и стилът на самата кампания, без илюзии, вече никой не говори за програми, за развитие, за бъдеще. Няма кой да разбере вече или да одобри икономическа или социална програма, хората искат хляб и помия, да си топят къшейчетата в нея и по-лесно да ги преглъщат.
 Калянето в словесни лайна е основна задача на всички – ГЕРБ били едикакви си, БСП били агенти, ДПС едикакво си, РЗС...дори няма как да се учудим или дори заинтересуваме, защото...това вече не е новина. Най-лошото, непрофесионално поднесена новина, пълна с лъжи и измама. Човекът вече не хапе кучето /някога на това му казваха новина/, а го е изял и плюе косми и кървави кости.

Новите лица: В един момент се разшумя за гражданско участие, за алтернатива, за нови партии. Показват разни образувания с неясен характер или насока, които ми приличат на добре забравените от далечното минало малки партии около 1990-1991. Помните ли ги? Да, Кунева, добре готвената, с много пари и усилия кандидатура...ми няма да я бъде. Нещо объркаха колегите илюзионисти от ПР отделите.

Ние от народа: Мисля, че наистина сме до абсолютното дъно. Много стабилна, сигурна финансова ситуация, резултат от 4 години праволинейно и интелигентно дясно  управление – и пълна криза веднага след пукането на балона в абсолютно всички сектори, ама абсолютно. Дали просто още не можем да изплатим зимните сметки или нямаме просто мотивация да потребяваме, защото ни очакват още по-черни дни?
Което е още по-лошо, усещам обтегнатата до края психика на хората, които са още в България. Неадекватни дни, пълни с илюзии  и чиста, рафинирана лудост. Всички чакат изборите, които да осмислят и остойностят отклоненията им – тирадите в защита на Бойко, пяната по устата във възхвала на Станишев, размахването на българско знаме по митингите на Атака.... Щом идват изборите, всичко може да направиш, почти безнаказано. На фона на общата лудост, твоята лична изглежда почти невинна.

Аз: Ставам на 40 и започвам своята 41 година. От много години нямам никакви илюзии за абсолютно нищо. Не искам да имам, защото те са вредни. Повръща ми се от държавата България, кукловодите и техните кукли, научих всички сценки и номера, не са ми смешни или интересни, мразя в червата си всичко наоколо
От две години с Ваня се опитваме да осиновим дете, няма по-голяма подигравка с болките на хората и техните надежди, желязна стена от лицемерие, безразличие и бюрокрация. Не ви пожелавам да минавате през нея, никога. Прекрасен начин да опознаете системата, в която живеем, базирана на лъжи, илюзии, празни думи и празни дела, аванс - заплата, аванс - заплата и отчет за извършена работа, пълен с евтини и празни думи.
На тези избори ще направя единственото правилно нещо – няма да гласувам, просто няма за кого
И въпреки това, ще направя всичко възможно, за да мога да променя нещата. Не мога да ви гарантирам, че ще е за всички, не мога да обещая невъзможни неща. 
Вероятно и бягството от България е чиста и проста възможност, може би, единствената.

силата на черно-бялата реклама

заведението е на култовия Руски пазар в Стара Загора


четвъртък, 4 април 2013 г.

зоната на здрача - много любим сериал

обожавам го


Как открих и заобичах музиката на King Crimson - в двора на пурпурния крал

Много обичам музиката на King Crimson, което вече няма никакво значение почти за никого - в днешните модерни времена на мр3 разврат и липса на всякакъв интерес към нищо.

Те  и преди това не бяха чак толкова популярна група сред хипитата /когато още съществуваха като отделна неформална група/. Говоря за преди 20-25 години, когато болшинството от дългокосите младежи и девойки слушаха Zeppelin, Doors, Deep Purple...Floyd бяха много популярни, но тях ги слушаха и абсолютно навсякъде /филмът Стената бе легендарен, нямам идея защо, още не съм успял да го изгледам, скучен ми е/. King Crimson...хм, май им идваха много странни и отнесени, далеч от традиционализма, мира, любовта и The Beatles - и много...ексцентрични.

На един купон около 1992, аз, още млад и разсеян студент, който се мотае по улиците на Пловдив, попаднах случайно на едно събиране в една изоставена къща. Бабата на домакина бе починала месеци преди това, къщата се използваше май само за купони. Чудесна мебелировка, купувана през 50те години, завяхнал кич от социализма, а насред стаята...един бял дървен стол с голям касетофон. Стоим ние по диваните и по столовете, говорим за какво ли не, тогава имаше много теми за разговор, както и сега, но тогава май повече изводи си правехме.
И домакинът реши по едно време да спре Nirvana и да ни пусне нещо, което той много обичал..и пусна точно - In The Court Of The Crimson King...

Лудата нощ, късната есен на 1992. Навън мирише на зима, а музиката от една касетка успя наистина да освети вечерта и да я промени. Домакинът правилно говореше - "това е дявола, дявола...", визирайки The Crimson King. Отворихме още бира, стояхме по столовете и мълчахме. Трудно е да се говори на фона на такава музика, когато есенния вятър тихо мърда листата в изоставената градина и пустата къща, която скоро щяха да съборят, за да се роди едно от блокчетата, символ на триумфа на архитектурата от началото на 90те години. Някъде по площадите крещяха за демокрация, а ние тепърва отваряхме очи за реалността.

Никога не съм обичал математиката, но в King Crimson има много математика, разумно преценена хармония и мелодия, които просто няма как да не ги усетиш, ако обичаш музиката, която ти казва винаги повече, отколкото можеш и искаш да чуеш.

И ...21 Century Schizoid Man, нищо друго, освен гениално пророчество в звук и текст за параноята, която ни очакваше през 21 век...Cat's foot iron claw
Neuro-surgeons scream for more
At paranoia's poison door.
Twenty first century schizoid man.

Blood rack barbed wire
Polititians' funeral pyre
Innocents raped with napalm fire
Twenty first century schizoid man.

Death seed blind man's greed
Poets' starving children bleed
Nothing he's got he really needs
Twenty first century schizoid man.



Много често си я пея наум, когато ми стане наистина зле през деня...

И все още си ги обичам, 21 години след това. Успях да събера много от плочите им, лудите солови проекти на гениалния Робърт Фрип и другите странични проекти.

Шарени, луди, нестандартни, често тъжни....но защо пък не. В истината и познанието често има много тъга.


Дано успях да ви заинтересувам с една от любимите ми групи. Някой път ще ви разкажа за другите, имам интересни истории, които сигурно ще си отидат с мен. По-добре е да ги пусна по света, те не са само мои. Let me talk to the wind!




понеделник, 1 април 2013 г.

Dancing Stars в стила на генерал Франко

Някой ми разказваше, че новогодишните програми в Испания по времето на генерал Франко били издържани в следната последователност - половин час реч на генерала, половин час напълно абстрактна класическа музика, след това дълги часове ски или нещо друго, съвсем не в тон с празника.
Всъщност, какъв празник, някакси не е удачно да го празнувате...щом така смята генерал Франко, бащата на нацията.

Много години след смъртта му, след като никой почти не помни кой е бил Франсиско Франко, в България тече напълно обратният процес.
Криза, мизерия, бедност, калпаво служебно правителство, никакви перспективи...но за сметка на това, в танцувалното шоу Dancing Stars тече купон, който има за цел да ви:
- разсее приятно
- да помечтаете, гледайки как родни ВИП-ове танцуват под различни мелодии
- да ви просмуче с реклама до повръщане
- да ви оскубе парите през sms-ите, с които подкрепяте...кои бяха всъщност тия на сцената?

Дали не звуча като стар и сив чичо, който не може да оцени магията на танца, за сметка на това...мрънка, а не може и една крачка да направи.

Или пък е време да танцуваме и да се веселим, а някой друг ще ни оправи. Примерно Пламен Орешарски, който изникна ненадейно и първоаприлски, с червена забрадка. Сякаш не помним успехите му от времето на НДСВ? Но време е за танц, едни свалят килограми, други радват майка си на рождения и ден, напълно човешки неща, като се замисли човек, време било за шоу, танцувално шоу. До изборите има още доста време, казват запознати.