Преминаване към лятното часово време...с един час напред

Тази сутрин се събудих, усетил, че през нощта съм загубил един час. Не го усетих по обичайно обърканите сънища, дори не знам как да обясня липсата от него, която е в сърцето ми и в главата ми.
Явно и просто  идва 40-тото ми лято, в което ще трябва да компенсирам всяка минута от този изгубен час.

Времето си тече, така и така.

В търсене на поредния месия – спасител за България

Преди е можело да го познаете по скъсаните дрехи, слабото лице, умората и пламъкът в очите. След това е дошла и саможертвата, венец на многото чудеса, знамения, които да покажат, че той е Избраният, Месията, който жертва себе си, в името на хората. Било е много лесно, едно вглеждане в очите, няколко минути заедно с него и си бил готов да повярваш. И да го последваш, в името на бъдещето.

Много години след това, в една малка и сива държавица, за пореден път през последните години се търси МЕСИЯТА, спасителят, който ще разцепи моретата и ще ни поведе напред, без значение къде ще стигнем. Ще има послание като огън, което завладява, ще може да си вдигне ръкавите за кръста, без да му лъснат часовниците, ще поведе хората, които ще разбират смислено и ясно накъде и защо отиват.

Това си говорим с Мавракис, един от малкото хора, с които си позволявам да говоря за политика. С другите трудно се разбирам, а с него сме еднакво леви, комунисти по сърце, само, че аз съм по-реалистичен, а той е по-теоретичен, което не пречи да имаме еднакви изводи понякога. Решен на отчаяни мерки, за да докажа правотата си, аз се пробвам на най-близкия възможен обект на статистика – сервитьорката. Симпатично изглеждаща жена, с обеца на веждата. Оказва се, че е на 34 години...и започвам с въпросите...

Бихте ли гласували за лява партия на предстоящите избори?
Отговор: Ъ....как така лява?
Ми така, социалисти, комунисти, това говори ли ви нещо?
Отговор: Не много, аз не се интересувам от политика.
Добре, а какво искате да се промени в България?
Отговор: Да имам по-висока заплата, да имам повече детски, да не работя на две места, както сега, да не са така високи сметките.
Добре, а какво излиза, че всичко е пари, така ли? Вие бяхте ли на стачките...
Отговор: Не можах, нали работя на две работи...
И все пак, за кого бихте гласували на изборите?
Отговор: За който успее да промени България.
И по какво ще го познаем?
Отговор: Ами, те ще кажат преди изборите.
Добре, вие помните ли някога някой да си е изпълнил предизборните обещания?
Отговор /с много мислене/: Май не...

И като се замисли човек, интересен парадокс се очертава. От една страна, появяват се куп партии от страна на протестиращите, правят събития, срещи, дискутират, търсят си лица, наемат зала Армеец, озвучаване, автобуси /никой не пита, откъде пари за това, нали протестиращите са социално слаби, които не могат да си платят тока/. В общата еуфория, Стоичков иска да обръща журналистки, явно това е по-лесен начин за изказ на един потенциален месия, спасител на нацията. Страната кипи и ври, всеки ден се чака революция и промяна – и новият месия - водач. 

От друга страна, каква революция да очакваме, след като я докарахме до там, че примерно от 10 случайно срещнати, един едва едва да знае разликата между микроикономика и макроикономика, както и смътно осъзнава разликата между капитализъм и комунизъм. Не знам дали някой може и да дефинира какво е демокрация или свобода, там е вече един на 50, ако не и повече. Пък ние с Мавракис седим, пием кафе и си говорим дали е възможно някой да излезе от сивата маса и да поведе напред. Сигурно може, ако кукловодите му са наблизо, смятам аз. Мавракис е все още оптимист.

Сетих се за 1989, когато от власт абдикира едно лошо управление, което просто не си заслужаваше страната и хората. Въпреки всичко, забраните и мизерията, българите от 1989 пишеха стихове, имаха какво да кажат, слушаха Бийтълс и Висоцки, можеха да поспорят за политика и за култура. 

Само 24 години по-късно, от власт абдикира поредното лошо управление, но вече българите не мислят, не мечтаят, не могат да говорят, на тях не им стигат парите, но не разбират защо, заети са да мислят за поредното танцувално шоу, игра на късмета или евтино сирене на промоция. 

Нямам идея дали до изборите ще се появи новият месия, който да поведе стадото /никога не съм бил по-буквален/, но с всеки ден се замислям повече за полет навън и нагоре. Сигурно някъде навън в някоя чужда страна ще мога да коментирам чувството на хумор на председателя Мао или първия албум на Ян Гарбарек. 

Дали пък няма да се случи чудо и наистина да се появи месията - да обърне лъжите в истина, да изцели населението от масовите психически отклонения и социопатии, да нахрани бедняците с ошушкания бюджет, да успее да върне разумността в лудите очи. Дали си струва за последен път да се надяваме, а след това...

Какво представлява рекламата – въпроси и отговори за рекламодатели и маркетинг специалисти, които ще ви замислят

Замисляли ли сте се, че голяма част от успеха за един бизнес е да накара хората да чуят за него. Естествено, говорим за рекламата – печатна, интернет, телевизионна, външна – навсякъде ни чакат посланията – купи, обичай, обличай, консумирай, повярвай ни.

Пред всеки маркетинг специалист стои и главният въпрос – как да чуят хората за продукта, за когото работя?

Не, не се стряскайте, това може да бъде нова марка сирене, нов хотел или изгряваща политическа партия...или какво ли още не. Не се страхувайте да го наречете така, той е и няма нищо лошо в това. Дори и децата били продукт на любовта ни, така казват.

Как да изберем най-удачната реклама за продукта Х? Често при нас идват производители и търговци и казват – Рекламирайте ни, да ни има навсякъде, да станем разпознати и обичани, да имаме успех и продажби...

И преди да кажем ДА или НЕ, да помислим малко за естеството на рекламата....

Кому е нужна тя?

Рекламата е много нужна, защото това е информация за вашата дейност, която пряко влияе на познатостта ви като марка, място, идеи или каквото и да е, тя води хората до вас. Тя реализира и пряка и непряка търговска дейност, като ви се възвръща като обратни приходи от продажби, както и от потенциално повишената познатост на вашия бренд.

Всичко ли може и трябва да се рекламира?

Много труден въпрос, който поставя пред труден избор всеки специалист в рекламата. Изборът е много прост – да приемем ли да работим за обект или идея, които няма как да спечелят от реклама или да откажем, като загубим от това. От реклама имат полза обектите/ продуктите с лице, които търсят развитие, както и могат да застанат зад идеята си за развитие. Представете си безименно малко магазинче, което продава пакетирани стоки, което не може и няма как да бъде с нищо по-различно от съседното до него друго магазинче. Кое отбива хората в една или в друга посока... - качество, цени, хигиена, обслужване. Това е добра насока да помислите с какво вашето магазинче може да бъде по-добро от съседното – ето, вие мислите напред и си струва да попитате и за реклама на новия ви облик и услуги. Преди това – няма полза да рекламирате нещо, което няма лице и е еднакво с конкуренцията...

Дали рекламата води за носа или за ръката?

Добрите специалисти вярват, че рекламата е информация и тя трябва да води за ръката и ...за сърцето. Истинската и честната реклама ти поднася коректна информация, която трябва да ти бъде полезна, а това да доведе и теб до обекта/представяната идея/продукт.

Много често виждаме реклами за заведения, които предлагат по снимките огромни порции и домашен уют, а в реалността това съвсем не е така. Политическият лидер на партията от началото на статията ми обещава едни и същи неща с другите си конкуренти, как да му повярваш, на него и на тях. Истинският маркетинг специалист трябва да застане зад посланието на продукта, да е сигурен в качествата му и да не го представя такъв, какъвто не е ...Твоята лъжа, както и в политиката, така и в рекламата, пречи не само на теб, но и на твоите колеги...

Гениалната концепция?

Няма как с един аршин да премерим всичко и да унифицираме рекламата до мигащи картинки и участие някъде. Хубаво е да се помисли добре, преди да дадете цялостна концепция на рекламодателя, дори и това съвсем да не се предполага от размера на бюджета му. Добрият специалист трябва да работи еднакво добре и за Х и за 100 пъти по Х лева. Това показвало ясно качествата му. И наистина се нуждаете от внезапен проблясък, идея, оригинална и ефективна, която да ви доведе до успеха, по нов път, нещо, което ще се запомни. Или, просто ще повторите за хиляден път изтърканата формула за високото качество и ниската цена, която невинаги води до успех.

Колко ще ми струва рекламата?

Най-честният отговор – рекламата е като пътуване, тя струва толкова пари, колкото далеч искаш да стигнеш. Колкото по-далеч, толкова по-скъпо ще ти струва. И трябва да си подготвен – далечните пътувания искат сериозна подготовка и предлагат неочаквани изпитания.

Какво точно да рекламирам?

Както вече казахме, рекламата ви е едно пътуване, изберете добра посока. Ако не се сещате, помолете маркетинговите специалисти да ви подберат посока, която да харесате. Изберете най-удачното, уникално и интересно качество, това винаги се отплаща.

Къде да рекламирам?

Оставете това на специалистите, които трябва внимателно да прегледат възможностите и да ви дадат медиен план, съобразен с нуждите и възможностите ви. Да, телевизионния ефир е много примамлив, но не и когато бюджетът ви е едва първото четирицифрено число в лева. Парите ви трябва да се разпределят разумно - на правилните места и на правилния таргет.

Каква е ползата от рекламата, колко ще спечеля от нея?

Ако трябва да сме честни, от добрата реклама се печели „какво“, а не „колко“. Преди 25 години, в началото на промените в България, хората вярваха сляпо на реклама, приемаха я като новини, а те трябваше да бъдат прочетени. В наши дни, и до най-затънтеното място достигат десетки реклами - телевизия, радио, интернет, рекламни брошури. Важното е днес да бъдеш забелязват, да ти обърнат внимание, като оставиш избора в ръцете на потребителя. Не го задушавай в исканията си да ти стане клиент, той ще оцени това и ще ти бъде верен, което е и реалният успех на рекламата ви.

Може ли да ви откажат да работят за вашия продукт?

За да бъдете наистина добър маркетинг специалист, не трябва да поставяте парите преди всичко останало. Да печелите добре е важно, но и да умеете да заставате зад работата е още по-важно. Когато ви карат да ползвате уменията и познанията си, за да „водите хората за носа“, добре е да помислите дали моралът ви си заслужава да бъде компрометиран. Струва си да откажете, за да промените света към по-добро.

Може ли да запазите добри отношения с този, който ви е отказал?

И защо пък да ги разваляте, животът продължава, вярвайте, че все някога другият ще узрее за да проумее нуждите и целите ви. И това е най-важното...

И какъв е смисълът от тази статия?

Един и много прост – да ви накара да помислите и да бъдете по-успешни. В останалото – можем да помогнем и ниe, специалистите от българската мрежа за безплатна интернет реклама Insert.bg - http://insert.bg

Автор: Ивайло Тончев

Каква е ползата ми от смъртта на Исус Христос?

Казват, че срещата с Исус оставя неизтриваеми следи в теб. Усещаш го като светлина, топлина, изход от задънена ситуация, опит за полет на духа и всичко останало. Това се случи и днес с мен, когато Го съзрях, измит от дъжда и намачкан от хилядите стъпки върху него. Не се наведох да го разгъна и дочета, защото ме замислиха въпросите до усмихнатото Му лице.

Всъщност, защо Исус от тази рекламна брошура е нещо средно между Ричард Чембърлейн и Люк Скайуокър, вчесан по модата на 80те, с грижливо подрязана брада и поглед, който внушава спокойствие. Винаги съм си представял, че Исус е брадат, с дълга коса, леко мургав, който умира на кръста заради нас. От много пътувания и премеждия, едва ли е имал време да си подрязва брадата, да си прави прическа ала Том Круз или дори да разработва самоуверения му поглед – на бял мъж на средна възраст, доста над 33, вероятно поне адвокат или бизнесмен.

Един човек умря за всички

Добре, а след това? Сигурно е умрял от стрес или върху секретарката си или от цироза, тайно пиейки шише след шише уиски, притеснен от това, че погледът му има такъв ефект върху хората. Или просто от умора. Или скука.

Кой е този човек?

Вероятно е някой бизнесмен, влюбен в 80те. Кара стилна, задължително американска кола, вероятно недвижими имоти, нещо, което може да ги гледа и убеждава. Вероятно разчита и на стилни дрехи/костюми, марков парфюм и въобще, много му е неприятно, че сега е на плочките и го мачкат. Фен е на Том Круз /периодът Top Gun/, уверен е в себе си, внушава и доверие на другите.

Каква полза имаме от неговата смърт?

Тук ме забихте. Вероятно, голяма, както се предполага от тона на брошурата. Може би е оставил колекция от Бетамакс касети или пък колата му стои някъде на брега на Маями и чака някой да врътне ключа и да я напълни с гаджета или...Добре де, въобще, мога ли аз да имам полза от нечия смърт?

Защо е важно да го помним?

Пак не разбрах. Наистина, защо...

Много си мислих през деня, защо наистина трябва да помним погледа на самоуверения бизнесмен от 80те, който е умрял, за да имаме полза, но и да го помним. И все още нямам отговор. Не посмях да отворя брошурата, винаги съм искал да спазвам хигиена, особено мисловна. Винаги съм бягал от религията, а напоследък все повече усещам, че християнството се превръща от духовно учение в ширпотреба, лексотан за масите и касичка за богоизбраните. Дори не визирам и поповете с ролексите, така сме им свикнали от години насам.

Говоря за новите учители и пастори, които ашладисват своята вяра на уморените и изкуфели глави на българите. Имаме нов образ на Исус – видяхте го. Нищо общо с революционера, който иска да промени света. Да започнем отдалеч – промяната вече не е задължителна, да потърсим нещо по-малко стресиращо, дали и кръвта по дланите не е просто кетчуп от пицата, с която е обядвал в някой крайпътен ресторант, бързайки за поредната сделка.  Да не забравяме, че саможертвата  Му е вече толкова популярна и важна, че носи директна полза на вярващите в нея – възходящ тренд му казват. Който е инвестирал преди краха на морално-духовната борса и е купил евтино, сега ще печели ли, печели! Защо е важно да го помним ли – за да не забравяме, че е най-добре да се купува евтино и да се продава скъпо, нали търсим ползата?

Въобще, изводите са ясни – модерните времена искат  и модерен Исус, който живее по новите закони и ви носи полза, като умела инвестиция. Исус ви спестява пари, грехове, усещания, както и да мислите.

И ако ви е харесал този текст, споделете и тази картинка във Фейсбук, за да се знае, че той има и място на Вашата стена.

Струва ли си да закърпиш нещо старо?

Имам отвратителния навик да си кърпя панталоните, напълно екзотичен във времената на пазарските стоки. Вярвам, че едни хубави дънки трябва да се носят поне няколко години,  за да остареят на теб и да добият оня хубав никакъв цвят, така модерен и вечно актуален – все едно си почти току що фалирал.

И така, днес реших да отида и да си закърпя едни стари панталони, с които смятам скоро да се издокарам. Ранна утрин, шивашко ателие около офиса ми. Замисляли ли сте се, че на шивачите им е доста трудно в тези времена на конфекция, когато има всичко за всеки. Логично, в ателието стои една сама шивачка, на прозореца има наредени полу-празни буркани от кафе, всеки с етикет, за всяка отделна шивачка. Но в момента там е само шефката им, която тигелова някаква блуза.

Показвам и къде да ги закърпи, тя ги преглежда, сгъва и ми казва уморено:

-         И нали знаете, че няма да станат като нови...

Не помня какво и отговорих, нещо в смисъла на това, че „от нейните ръце зависи да ги върне към живота”. Тя не ме разбра и вяло ми даде бележка, на която пишеше  „1 панталон – зелен”.

Навън вятърът вече вееше и събираше листа, найлонови торбички и пластмасови чашки, в някакъв странен битов ветровъртеж, хората пазеха очите си от дребните песъчинки и бягаха по своя път.

Много вероятно и шивачката да беше напълно права, че никога нищо няма да стане като ново. И дори и да ми закърпят добре панталоните, винаги ще стои една тъжна кръпка. Все едно да пребоядисаш тази врата, която случайно снимах в Пловдив.

Дали си струва да я боядисаш отново в кафяво, да лъсне, да смажеш бравата, ако няма кой да я отваря и затваря. Дали не трябва да оставяме миналото в покой, за да вървим напред?
Днешният вятър донесе много и тъжни мисли, с шумолене на листа и дребни градски боклуци, които се надбягваха по улиците цял ден. Усетих се зверски стар, за пореден път.

За град Пещера - където историята се среща със самотата

Това е втората ми визита до Пещера – град в Родопите, който не е обичайното направление за туристите. Подмами ни оферта от Грабо, 1 уикенд, спа хотел, защо пък не...Не пазех никакви хубави спомени от първото ми ходене, но защо пък да не дам на града втори шанс.

И накратко казано, ако ви се иска да се върнете обратно в 1988, в един застинал град, в който времето не тече – тръгвайте направо към Пещера, област Пазарджик.

Градът е пълен със стари и изоставени къщи. Химическото им чистене, което се виждаше от хотелския прозорец е все едно от Чернобил.

Пускаме се по главната улица, където с всеки разминаващ се с нас човек се споглеждаме.

 Много странно усещане, не са свикнали хората на туристи, гледат подозрително, с интерес, с въпрос. Прилична главна, в духа на старите традиции на 80те, не е мръднала и много. Води до огромен и празен площад, който може да те смачка, ако имаш страх от отворени пространства. 

И след това – градският парк. Явно реновиран, с детски кът, също грандиозен басейн, с паметник отгоре.

 И обръщайки поглед встрани – комините на Биовет, които дори и събота си бълваха ли, бълваха...

След това успяхме да станем свидетели на края на съботния пазар, да минем от успоредната на главната в хотела, да влезем в хотела, за да не излезем, почти до другия ден.

 Точно срещу нашия хотел стояха руините на стария хотел Пещера, явно затворил от години.

Замислих се на обратния път, че град Пещера ми изглежда доста странен.

Двете огромни предприятия – Биовет и Винпрома – явно работят с пълна пара и дават препитание на голяма част от хората там. Обувния бизнес е също все още активен.

На какво се дължи упадъкът на града, пълен със стари и изоставени сгради, които му придават особен, но леко стряскащ облик? Дали това не е нещо във въздуха, което подлудява хората, нещо от комините на Биовет? Те са предвидили дори и пункт на пазара, който доказва тяхната екологична пригодност. Дали наистина е така?

Хората /вече споменах/ те зяпат открито, не мога да кажа враждебно, но има нещо недоверчиво в погледите им. Направи ни впечатление, че се събират предимно мъжки компании, като жени почти няма. Те се появиха чак вечерта, докато пиехме вино в лоби-бара, в който явно се бяха събрали всички живи хора от града по това време, които имаха някой лев в джоба. Съдейки по рехавото посещение, това съвпадение на два основни фактора, бе съкратило населението на града до 30-40 човека, които после се изляха в съседната зала на дискотека и изригваха до 5 сутринта с диви кючеци.

И на сутринта беше пак тихо, хората плахо се движеха по улиците, пиеха кафе, една баба стоеше на терасата на съседния блок и нещо вяло бъркаше в тенджерата, зяпайки по улицата, на която нямаше нито един човек. И печеше слънце, въздухът бе хубав, съвсееееем слабо миришеше на дим и наистина бе спокойно и отпуснато. Дори и коли нямаше по улиците, мина един каруцар с много гюмове с мляко, изправен смело на каруцата си.

Чел съм за такива градчета в разказите на Стивън Кинг или на Рей Бредбъри, където по нищо не можете да разберете, че нещо се случва, времето не се движи, докато не се случи нещо или някой да драсне искрата, която да преобърне всичко.

До този момент, Пещера няма как да бъде кой знае колко привлекателна за туристите, дори и с намаленията на хотел Heat, които са всъщност увеличения, както сметнахме след това. :) - елементарен трик, но се хванахме.

Сигурно много време няма да забравя и гениалната снимка на Химическото чистене, нещо като живата история на пълната разруха в този град. Замислям се обаче, че с удоволствие бих си взел апартамент в някое от старите блокчета из центъра, за да живея там и да спра времето, има нещо много примамливо в това, поне докато още във входовете мирише на история, на отдавна отминали времена, с надписите по стените, тежките дъбови врати и оня странен хлад от непознатото познато усещане от ранните ми детски години, което винаги търся, съзнателно или не... 

Противореча си, но...Пещера остави объркани усещания в мен, наистина. Сигурно когато няма никой чужд наоколо, това градче се променя, зад прозорчетата блестят светлини и се чува шум.

Дано наистина да е така.

Съседното село Бяга ме впечатлиха със самотната статуя на партизанин от село Бега, която седеше насред селото, леко зеленясала.

Какво небе, нали?

Следващото село Ново Село бе заложило на интериор в стил Холивуд...

Преди да опознаеш това кътче на България, може би трябва да си готов и да не очакваш лесна победа. Сигурно си струва да го направиш.