вторник, 15 януари 2013 г.

Как да поведеш масите с прости думи и нагледна агитация - за една чиста канализация



Когато вечер звънеца на вратата звъни настоятелно, винаги има причина човек да се притесни. След 21.30 това си е чист повод за притеснение, дори и когато нямаш кой знае за какво да се притесняваш.
Отворих внимателно, но на обляното от светлина стълбище не стоеше кой знае кой, а съседът Петко, около 55 годишен. Машинално бръкнах в джоба, очаквах, че ще има някакви такси за събиране.
В същия момент изгасна и лампата на стълбището, а когато светнах, Петко стоеше пред мен, някакси тържествено напрегнат, със светещи очи. Той първи прекъсна мълчанието:
- Комшу, да ти се оплача, втори път отпушваме шахтите на канализацията...
И наистина, през уикенда го бях видял с домоуправителя да стоят тържествено и тъжно до един камион лайнарка, който сочно смучеше нещо от шахтата, докато падаше печална и гъста зимна мъгла.
- Пъхат всичко вътре, превръзки, бикини, мръсотии, не се спират, гнус ме е да ти кажа какво видях.
В очите му се четеше явната болка от това, което бе видял в оня сив зимен следобед. Но думите му напираха:
- Аз не съм прост човек, но така и така не ги научих тия компютри. Искам да те помоля, виждам, че си начетен, направи един надпис, така и така, не хвърляйте боклуци в тоалетните, че ми омръзна да викаме да отпушват, ще се наводним и за срам ще станем, с лайна до ушите. Направи табела и я сложи на входа, за да четат всички.
И тъкмо тогава изгасна пак лампата, удачен момент, за да не се вижда как той с неудобство търсеше подходящи думи, а при мен нахлуваше червенина от неочакваното доверие на ръководството на входа.
Дали го бях спечелил с това, че никога с никого почти не си говоря, не сядам на беседката или защото тази есен публично минах покрай колективното събиране с цел „циментиране пред входа” и не взех нито лопата, нито дори се включих в редиците на зяпачите, а просто се качих нагоре с бутилка портокалова бира. Но казаното, казано, трябва да впрегна всичките си сили в един прост текст, който да мотивира хората от 24 апартамента да не хвърлят боклуци в тоалетните си, най-много ползвана тоалетна хартия, защото и децата знаят, че тя лесно се разтапя във водата и няма проблеми.
Накратко, това му казват реклама, а тя е моят бизнес. Но да започнем с нещо закачливо.

Уважаеми съседи,

Молим ви, не си „давете” боклуците в тоалетната. До краката ви трябва да има кошче, което е удачна дестинация за всичко това, което се чудите къде да хвърлите. Ако имате въпроси и не можете да намерите отговора, потърсете ги в първите си 7 години възпитание.

От домсъвета

 Хммм, много агресивно. Саркастично, грубо и враждебно, което те задъхва и ти се иска да строшиш стъклото и да изтръгнеш наглия текст на иначе учтивата молба, скъсвайки го на малки парченца. Не разбираш защо, но нещо събужда агресия, нещо неосъзнато и неразбрано.
Вторият текст е с една идея по-мек:

Мили съседи,

Изхвърлените от вас боклуци в канализацията задръстват тръбите. Молим ви, намерете по-удачен път за тях до мястото, където те трябва да бъдат.

От другите живущи във входа

Добре, по-меко, но много завъртяно и сигурно и да го разберат, няма да го спазват.

Не хвърляйте боклуци в тоалетните.

Кратко, но много агресивно и никак не е официално, по-скоро заплаха и то от анонимен автор.
Нещо не е както трябва.

Съседи,

Тоалетните не са кошчета и кошчетата не са тоалетни...

Спрях се веднага. Много метафорично и не става. Същински "совите не са това, което са..."
 
Уважаеми съседи,

Пресегнете се няколко сантиметра повече и хвърлете мръсотията си в кошчето, а не в тръбите на общата канализация, където всички ще ви берем грижите, без да имаме вина за вашата простащина.

Ние

Ясно, директно, агресивно, със социален контекст. Не става.
Къде ми отиде таланта, хилядите прочетени книги, хилядите написани редове, когато едно просто съобщение не мога да напиша. Дали да не помоля да нарисуват просто една тоалетна и да са задраскани нещата, които не трябва да се хвърлят? Но откъде знам какви гнусотии хвърлят...? Дали да не заложа на лозунговия минимализъм, кратко, ясно и глобално, да поведе входа към едно ново ниво на чистота?

Не замърсявай канализацията!

Плоско, не става ясно как се замърсява, ще вземат да спрат и вода да пускат и да ползват тоалетните.

Не хвърляй боклук в кенефа!
По-опростен вариант, лозунгов, но някакси думата кенеф не звучи, дискредитира.

В тоалетната – само вода и тоалетна хартия слагай!
Добре де, ами ако някой пъхне картонената ролка от тоалетната хартия и тя не се разпадне така лесно?

Ако пушех, сигурно до сутринта щях да съм изпушил десетки цигари, докато намеря най-неутралното, евро-пригодимо, разбираемо за всички послание, което с последни сили довърших, принтирах  и залепих на вратата.

 
Кратко, точно и ...надявам се, ясно. Моята лепта към обществото.