неделя, 27 февруари 2011 г.

Революция


Всяка революция си има и повод. Понякога това е било нещо нищожно – като обърната количка с плодове на пазара или намаление на заплатите с 10 % или просто поглед накриво. За тази конкретно поводът бе прост – скучната ТВ програма. Стоеше си един средностатистически българин у дома, зяпаше нещо по екрана и чакаше да се появи нещо интересно. И в това време леко зареждаше с ракия, за да отпусне след работния ден.
Но точно по това време всички канали предаваха новини. Като тъжна сива линия вървяха – убийство, кражби, несполуки и пак и пак. Последва весела реклама, в която поредната фармацевтична компания обещаваше да ни излекува. И извънредните новини от Либия, в която народът търсеше нов спасител на нацията, уморена от стария.  Той си бодна и изръмжа „Сякаш ние не сме уморени ли, какво? Интересно защо, там в Либия си имат петрол, имат си всичко, а негодуват. Защо ние, които си нямаме нищо, въобще не повдигаме глас?” една такава палава мисъл мина през главата на героя ни. „И защо да нямаме и тук при нас една такава революция, която да промени всичко? И със сигурност ще стане по-добре, втръсна ми от монотоние, мизерия, липса на бъдеще и глад.”
Внезапно оживен, той си наля още 100 грама ракия с потна чаша лимонада от хладилника, извади лист пред себе си и започна да чертае концепцията на една революционна промяна, която щеше да започне от утре сутринта. Смело постави себе си отгоре на листа, като водач на движението, което щеше да изведе  България от калта. Неуверено и по инерция добави до него и жена си, а после все по-уверено роднините от близката и дълбоката провинция, приятелите от столицата и един ловец, който все пак имаше оръжие и беше ценна въоръжена единица. И време бе за стратегия и за планиране!
Кои биха били главните врагове на една революция?
Армията -  не я броим, воиниците са  по огневите точки за пари, а тук е само администрация.
Полицията  - че те са  против правителството, нищо, че имат и песен за тях, постоянно се оплакват, с радост ще посрещнат една промяна
Медиите – ако стане промяната по време на сутрешните блокове, веднага ще може да влезе като гост по БТВ и Нова и Канал 1, а в останалите по-малки телевизии да прати роднини и приятели. Веднага ще получат ефирно време, а така посланието на революцията ще стигне до всички. И без това рано сутрин в ефира има само отттегчени от сивотата на битието пенсионери и нищо интересно. Дори няма да има нужда да ги завладява, те сами ще се предадат.
Идеология на революцията?
Започна да удебелява въпросителния знак, чудейки се какво да пише тук. От една страна, бе хубаво да има някаква идеология, за да може да не обяснява на всеки какво прави и да не хаби време в разговори. От друга страна, и лявата и дясната, че и центристката идеология в България бяха дълбоко корумпирани и какво, ако е лява революция, ще трябва да е в едни редици със БСП, ако е дясна, ще трябва да стане член на ДСБ, ако е центристка, да стане си подава кандидатурата за ГЕРБ. Дали да не е национално-патриотична? Написа го и сам си го зачеркна, защото е много трудно да си националист и патриот на такава нация, която разчита на минали подвизи и като куче заравя в пръстта сегашните си неудачи. И реши проблема радикално – както би постъпил рекламният гуру Огилви – написа просто ПРОМЯНА и го удебели няколко пъти, за да е ясно на всички, дори и да не им стане ясно от самото начало, кой каквото промени, това ще е.
Кои ще подкрепят промяната?
Че кой няма да я промени, дълго мисли, такива хора няма. На всички им е втръснало.
Ход на революцията?
Ясно е, че една такава революция няма да срещне никаква /подчерта го два пъти/ съпротива, а това е една добра предпоставка за успех. Всички желаят промяна, а от това по-добра подкрепа няма. Веднъж да влезе в сутрешните блокове, дори и няма нужда от въоръжени действия, нали армията и полицията са с новата идея и ще я подкрепят. Хората по места сами ще подкрепят революцията, а старото управление само ще се предаде. И то напълно безкръвно.
Съдба на старото управление?
От една страна, всеки иска да започне на чисто, от друга страна, никой няма толкова роднини и дори познати. И какво да прави, ще трябва да се сдружи за малко със сегашното управление, а после ще им мисли съдбата. Най-добре после да се пенсионират всичките...и тихичко да си живеят живота.
Първите искри на революционния пламък!
Наля си още 100 грама ракия, могъщо и безразсъдно изцеди шишето до капка и гаврътна могъща глътка, след това пусна компютъра на сина си, намери Фейсбук и се регистрира като група с име „Революция”. След това зареди няколко клипа със революционни песни, пусна няколко свои снимки и помоли хората да ги харесват, изпрати покани за приятелство към всички сродни по дух групи  / Да спрем гнета на мобилните оператори, Писна ми от турски сериали, За по-ниски цени на хляба и тн/, защото по този начин щеше да канализира по правилен начин тяхната бунтовна енергия. До утре сутринта щеше да има няколко милиона привърженици, с които да излезе на улицата и да завладее главните институции, докато охраната им още си пие кафето.
Легна до жена си и бързо заспа, бълнувайки за „Промяната” и за новото бъдеще на България. На няколко пъти жена му го сръчка, а той весело се засмиваше и продължаваше.
Недоспал и сънен, на сутринта той бързо изхвърча за работа, а за планираната революция се сети едва следобед. Реши да пусне няколко огнени слова и да отложи бунта за утре, но се оказа, че е забравил паролата у дома, на оня лист, който беше на масата, с начертаната стратегия. Още с влизането си у дома го потърси, но жена му го беше изхвърлила. Прималя му, но беше очевидно, че революцията ще се отложи за другата седмица. Събота и неделя по принцип ходеше на село да работи в градината и да прави буркани, но от понеделник...всичко ще пламне! Бъдете готови и вие! Промяна!